Охлювите отлетели на небето с диаманти
Богатият на диаманти сибирски кратер Попигай дал повод на американските учени да посетят Русия и да изяснят кое е станало причина за последното масово измиране.
В историята на Земята неведнъж са се случвали масови измирания, предизвикани от различни фактори или съвкупности.
Така например преди около 252,2 млн. години се е случило масовото пермско измиране, което често е сочено за най-великото масово измиране на всички времена, защото е унищожило 95% от обитаващите планетата видове.
А преди около 34 млн. години е настъпило еоцен-олигоценовото измиране, което в европейската наука е известно с името Великия прелом.
Независимо че не е било толкова мащабно, както останалите измирания, изследователите от началото на ХХ век спорят за неговите причини. Включително и защо то е било последното в поредицата масови измирания.
Американски учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис отишли в Сибир и установили какво именно е стояло зад еоцен-олигоценовото измиране. Изводите им са описани в статия, публикувани в сп. Geophysical Research Letters.
В Сибир изследователите изучавали ударния кратер Попигай, който се намира в Красноярския край. Диаметърът му е около 100 км, което прави Попигай четвъртия по размер кратер в света.
В района на кратера се намира най-голямото в света находище на импактни диаманти – диаманти, появили се в резултат на процеси, които съпътствали падането на небесно тяло върху Земята. Забележително е, че информацията за залежите на диаманти е била засекретена чак до 2012 година. Впоследствие учените направили предварителна оценка на месторождението им и установили, че там могат да се намират трилиони карати.
Съществуването на този кратер, както и наличието на още няколко, например ударните кратери Чесапийк и Маунт Ашмор, говорят в полза на хипотезата, според която еоцен-олигоценовото измиране се е случило поради падане на астероид. В същото време редица учени смятат, че Великият прелом се дължи на изригване на супервулкани или изменение на климата.
Сега изследователите са склонни да обвиняват в измененията на климата импактна зима – силно застудяване, предизвикано от падането на астероид на Земята. Механизмът на явлението се заключава в това, че съприкосновението на небесното тяло със земята предизвиква изхвърляне в атмосферата на огромно количество прах и различни породи, което на свой ред блокира попадането на слънчева енергия на Земята.
Преди кратерите не са били смятани за подходящ фактор, допринасящ за измиране, поради своята възраст – тъй като Великият прелом се е случил преди около 34 млн. години, а кратерите са се появили няколко милиона години по-късно.
Но сега учените имат какво да кажат. Отначало те изучили кислородните изотопи, въглерода и други елементи в породите, отнасящи се към края на еоцена и началото на олигоцена. След това съставили модел, въз основа на който успели да прояснят как се е променил климатът през епохата, съвпадаща по време с Великия прелом.
Според тях епохата е започнала със силно затопляне, което е било съпътствано от мощно застудяване. Това застудяване е съвпаднало по време с приблизителната дата на появата на кратерите, тоест с падането на астероиди.
Въз основа на това изследване учените направили извод, че причината за захлаждането е именно импактна зима.
Застудяването не е продължило дълго, след това отново е започнало затопляне. Очевидно именно поради този температурен скок са загинали всички охлюви, морски таралежи и древни китообразни.
Освен това изменението на климата е довело до това, че обитаващите територията на съвременна Европа са се придвижили към Азия, където е настъпило кръстосване между видовете. Това е допринесло за пълното измиране на много представители на ендимични видове.
„Не мисля, че сме открили димящ пистолет на местопрестъплението. Но това ще ни помогне да преразгледаме ролята на Попигай в еоцен-олигоценовото измиране“, твърди Мат Велицки, водещ автор на статията.
Изследователите възнамеряват да проведат комплексно изучаване на всички ударни кратери, чието образуване по време съвпада с Великия прелом. Последният им анализ е представен на годишната конференция по геохимия „Голдшмит 2014“.