Погледнато отгоре, Окото на Сахара прилича на огромен ударен кратер насред пустинята в Мавритания.

Разпростираща се на 50 км в диаметър, аномалият е с изцяло земен произход

Впечатляващото древно геоложко образувание е било използвано като ориентир от астронавтите през 60-те години на миналия век.

Първоначално геолозите са смятали, че Окото на Сахара, известно още като структурата Ришат, е огромен ударен кратер.

Изследванията на седиментните скали сочат, че феноменът се е образувал в късния протерозой, преди между 1 милиард и 542 милиона години.

Някои все още вярват, че структурата е останка от изгубения град Атлантида

Твърди се, че кръглата ѝ форма напомня на столицата на атлантите, описана от Платон.

Най-вероятно структурата се е формирала в резултат на процес, наречен „гънка“, създавайки симетрична антиклинала.

Нагъването възниква, когато тектонични сили, действащи от двете страни, притискат седиментна скала. Ако скалата е студена и крехка, тя може да се напука, но ако е достатъчно топла, образува гънка.

Гънките, които се издигат нагоре, се наричат антиклинали, а тези, насочени надолу – синклинали.

През 2014 г. изследователи предложиха съвсем различно обяснение за образуването на Окото

Според тях наличието на вулканична скала показва, че разтопена скална маса е била изтласкана към повърхността, образувайки купол, преди да се превърне в пръстените, които виждаме днес.

Разделянето на суперконтинента Пангея може да е изиграло роля в тези вулканични образувания и тектонични размествания.

Структурата се състои от смес от седиментни и магмени скали

Ерозията на повърхността ѝ разкрива финозърнест риолит и едрозърнести скали габро, които са претърпели хидротермални промени.

Видовете скали, открити в пръстените, ерозират с различна скорост, създавайки разноцветни шарки на повърхността.

Големи, остроъгълни фрагменти от седиментна скала, допълват завъртените, цветни неравности, които съставляват формацията.

В центъра на купола се намира варовиково-доломитен шелф с брекча с ширина един километър, пръстеновидни дайки и алкални вулканични скали.

Геоложката структура на Окото озадачава и интересува експертите от момента на откриването му. До днес мнозина го смятат за един от най-впечатляващите обекти в света.

През 2022 г. то стана един от първите 100 обекта на геоложкото наследство, признати от Международния съюз на геоложките науки (IUGS).

Поради огромните си размери, Окото на Сахара се наблюдава най-добре от голяма височина (за предпочитане от Космоса), така че засега ще трябва да разчитаме на сателитни снимки, за да се насладим на цялата му красота.