Още доказателства за древни гиганти
В Еквадор и Перу са открити още останки на изключително високи хора, които са изпратени за изследване в Германия според британския антрополог Ръсел Демент (Russell Dement).
Според местния еквадорски сайт Cuenca Highlife от 2013 година насам са открити поне шест скелета на хора, живели през XV век. Ръстът им варирал от 213 до 243 сантиметра.
„Намираме се в ранен етап от изследванията и мога само да ви дам идея какво открихме. Не искам да правя твърдения, базирани на спекулации, защото работата ни продължава. Размерите на скелетите говорят за сериозни антропологични и медицински различия“, казва Демент.
През 2013 година Демент разбрал, че близо до Куенка (Еквадор) е открит странен скелет. Отишъл на мястото и успял да намери гръден кош и череп на жена, която се смята, че е живяла преди около 600 години. Впоследствие е открита и останалата част от скелета – оказало се, че жената е била висока 223 сантиметра.
„Природата на това е доста спорна и трябва да сме изключително внимателни, защото знаем, че подобно нещо ще бъде посрещнато с голяма доза скептицизъм.“
След шест месеца разкопки били открити още пет високи скелета, както и артефакти. Демент и колегите му смятат, че това племе е населявало региона от поне 150 години. Три от скелетите били цели, останките на двама души били частични, но по всичко личи, че това са били здрави хора, които не са били деформирани от някакво заболяване.
„Няма никакви следи от хормонални заболявания, които са често срещани при гигантизма. Ставите на всички скелети били здрави и белодробната кухина била достатъчно голяма. Един от скелетите принадлежи на жена, която е починала на 60 години. Със сигурност това не е случай на гигантизъм“, казва Демент.
Погребалните обичаи са били сложни. Телата са били обвити в листа и заровени в гъста почва. Това е и причината останките да са в добро състояние.
Има данни, че преди това Демент е изучавал местните племена повече от две десетилетия и е открил доста истории за „много високи, бледокожи хора, които живеели наблизо“. Старейшините ги описвали като огромна и мирна раса, която се разбирала с коренното население. Но също така местните ги смятали за същества от „духовния свят“.
Когато става въпрос за гиганти, не трябва да се мисли само за древни човекоподобни същества. Модерната история помни случаи на още по-високи хора от откритите в Перу и Еквадор. Най-силният пример е Робърт Уадлоу (Robert Wadlow), познат още като „Алтънския гигант“. Смята се, че това е най-високият човек, живял някога. Уадлоу е роден в Алтън (САЩ), а в момента на смъртта си е бил висок 272 сантиметра.
Друг известен случай на гигантизъм е Чарлз Бирн (Charles Byrne), който е починал през 1783 година. Той е познат като „Ирландския гигант“, а скелетът му се намира в Кралския колеж в Лондон. Бирн е бил висок около 231 сантиметра.
Възможно ли е в по-ранни времена да е имало цели общества на гиганти?
В момента се извършват ДНК изследвания върху гигантите от Перу и Еквадор, за да се разбере дали те са свързани генетично с коренното население. Надеждата е, че тази информация ще хвърли светлина върху възможността в миналото хората да не са били с едни и същи размери и митовете за гиганти да се окажат истина.