От състрадание надаряваме предметите с разум

Какво е необходимо, за да надарим робота с разум? Специалистът по робототехника ще прочете дълга лекция на тази тема; лекцията на писателя фантаст вероятно ще бъде още по-дълга. Затова най-добре да се обърнем към психолозите, които смятат, че всичко може да придобие разум – достатъчно е да проявим към него състрадание.

Според Адриан Уърд от Харвардския университет хората възприемат разума като необходимо условие, без което не може да се „включи” морална оценка на постъпката, а без това, грубо казано, не може да се отличи доброто от злото.

Изглежда очевидно, но се получават доста любопитни и не напълно очевидни следствия. Ако някой ни удари, това ще бъде безспорно лоша постъпка. А ако някой удари стол, това не е нито добро, нито лошо – столът няма разум, за да прилагаме към него морални норми. Но това не е всичко – възможна е, както биха казали химиците, и обратната реакция, когато не само разумът създава морала, но и моралът създава разума.

Например Уърд и колегите му предложили на участници в психологически експеримент да прочетат две истории. В едната се говорело за медицинска сестра, която изключила животоподдържащата система на пациент в състояние на вегетативна кома. В другата ставало дума за медицинска сестра, която прилежно изпълнявала задълженията си към същия пациент.

Когато доброволците трябвало да кажат кой от пациентите има повече „разум” (тоест личност, самосъзнание, способност да страда и т.н.), то се оказало, че първият болен е по-разумен в представите на участниците в експеримента, макар че от обективна гледна точка състоянието на двамата герои се описвало като еднакво.

Точно така стояли нещата с Джордж – робот, който в един от примерите бил намушкан с нож. След „раняването” Джордж станал по-разумен за доброволците.

От морална гледна точка вредата, нанасяна на някакъв обект, му придавала способност да мисли, а също го надарявала с преживяване на емоции и чувства. Накрая такъв обект получавал и способност да контролира себе си и да планира действията си.

Лесно можем да си представим социокултурните последствия на такова отношение. Нека например става дума не за робот, не за измислен персонаж, а за зародиш, развиващ се в утробата на майката, или за истински болен човек в кома, или за животно, или за надраскана скъпа кола. Всички те бързо може да станат разумни, ако придобият в нашите очи статута на жертви. Психолозите обясняват това така: ако се случва нещо неправилно от наша гледна точка, трябва да има някой, който го поема върху себе си.

И това пак не е всичко. Когато участниците в експеримента чели история за жена, която била обиждана от шефа си, то „нивото на разума” на тази дама намалявало в очите на доброволците. Ако началникът се държал нормално, жената оставала разумна както преди.

Тоест снабдяването на обекта с разум зависи от неговия базов статус. Ако той е бил първоначално неразумен, то ние, съжалявайки го, го даряваме с разум. Ако обектът е бил разумен, то се случва обратното – ние го дехуманизираме, в резултат на което в нашите очи той не чувства болка и съобразява по-зле.

Цялата тази калкулация с разума и морала навява на обширни размишления, засягащи буквално всичко – от борбите около абортите до проблема с възникването на някои религии. Но тези размишления за съжаление невинаги са особено приятни, ако си спомним как въпросните „морално-разумни” везни работят във всекидневието и в простите човешки отношения.

Източник: Association for Psychological Science