Казват, че страхът от смъртта е способен да те накара да вярваш в какво ли не: „Няма атеисти в окопите под огъня.” Става дума за това, че само вярата помага на човека да издържи силен стрес, да се справи с тревогата, да придобие смисъл на живота, да се опре на вечността в постоянно променящия се, опасен свят.
Но ново изследване сочи, че в стресови ситуации хората далеч невинаги се обръщат към висшите сили. Понякога те обръщат лице към науката.
Учените не се решили на окопния експеримент, а избрали друга стресова ситуация – гребането. Изследователите събрали сто гребци, които не можели да се похвалят със силна религиозност. Те били разделени на две групи. На едните било казано, че ги очаква състезание, а на другите обещали тренировка.
След това на доброволците било предложено да се съгласят със следните твърдения: „Ние можем рационално да приемаме само това, което е научно доказуемо”, „Всички проблеми, с които се сблъсква човечеството, са решими от науката”, „Научният подход е единственият сигурен път към знанието”.
Разбира се, гребците от първата група, които се готвели за състезание, се притеснявали повече от вторите. Те с 15% по-често изразявали твърда вяра в науката, отколкото по-слабо напрегнатите си колеги.
След това дошло време за друг експеримент, в който взели участие служители и студенти на два големи британски университета – също със слаби религиозни убеждения. Те трябвало да фантазират на тема собствената си смърт, а други – да си спомнят преживян зъбобол. При първите вярата в науката също била с около 15% по-силна, отколкото при вторите.
Изследователите смятат, че вярата в науката и вярата в Бога имат абсолютно различна основа. Науката предполага аналитично мислене, рационални изследвания и обективно извеждане на доказателства. Религиозната вяра, от друга страна, се основава на интуицията, вътрешния опит и доверието към „откровения”. В същото време двата вида вяра помагат на хората да опознават света и да се чувстват по-комфортно в него.
За съжаление гребците не били питани предварително как се отнасят към науката. Не е ясно и доколко конкретно вярата в науката е снижила при тях нивото на тревога. Затова, да се говори за обръщане към науката, би било некоректно. Става въпрос за следното.
„В стресови ситуации хората вероятно прибягват към тези форми на светоглед и вяра, които за тях са най-значими” – пояснява съавторът на изследването Анна-Кайса Нюхейзър от Йейлския университет. С други думи, консерваторите стават по-консервативни, либералите – по-либерални, вярващите – по-набожни. И вероятно хората с научен подход към света още по-твърдо се убеждават в това, че научният светоглед по-добре съответства на техния собствен.
Независимо че вярата в науката удовлетворява същите емоционални потребности, както и религията, знак за равенство между тях не може да се постави, твърдят психолозите.
„От това, че съвременният човек е склонен да се опира на научни представи за света по същите причини, по които неговите предци са се обръщали към Бога, по никакъв начин не следва да се съди за ценността на науката в качеството на метод за опознаване на действителността – пишат изследователите. – Това обстоятелство просто подчертава причините, поради които човек вярва.”
Психологът Бастиян Рютенс от Амстердамския университет също смята, че науката не по-малко от религията помага на хората да намират опора в бушуващия свят.
Очевидно за проясняване на ситуацията ще помогнат изследвания, в които се сравняват последствията от стреса при хора с различни убеждения.
Резултатите са публикувани в Journal of Experimental Social Psychology.
