Научната общност е развълнувана от нови доказателства, че екзопланета, намираща се на 49 светлинни години от нас, може би притежава атмосфера.

Това откритие я превръща в един от най-обещаващите кандидати в търсенето на условия за живот извън нашата Слънчева система.

Планетата, известна като LHS 1140b, е класифицирана като „суперземя“ заради масата си, която е около пет пъти по-голяма от тази на Земята.

Тя се намира в т.нар. „обитаема зона“ около своята звезда – регион, в който температурите са подходящи за съществуването на течна вода на повърхността.

„Въз основа на измерванията на масата и радиуса ѝ, които ни позволяват да изчислим нейната плътност, смятаме, че това е предимно скалиста планета“, обяснява Колин Черубим, планетарен учен.

Предишни анализи вече са показали сходства между LHS 1140b и Земята

„От това, което знаем, тя вероятно има желязно ядро, силикатна мантия и слой с по-ниска плътност, който най-вероятно се състои от вода, а сега вече знаем – и атмосфера“, обяснява Черубим.

Първата скалиста планета с потвърдена атмосфера?

Откриването на първите екзопланети през 90-те години на миналия век отвори нова страница в астрономията, като до днес са идентифицирани над 6200 свята извън Слънчевата система.

Още през 2001 г. телескопът „Хъбъл“ намери доказателства за атмосфера около газов гигант. Но LHS 1140b предизвиква особен интерес, защото е скалиста планета с потенциал да поддържа живот.

Ако бъдещите наблюдения потвърдят настоящите резултати, LHS 1140b може да се окаже първата скалиста планета в обитаемата зона на друга звезда, за която е доказано наличието на атмосфера.

Изучаването на атмосферите на толкова далечни и сравнително малки скалисти планети е изключително трудно.

Астрономите използват момента, в който планетата преминава пред своята звезда (транзит), за да анализират как звездната светлина се филтрира през тънката ѝ атмосфера и така да открият съставящите я газове.

Най-доброто място за търсене на живот

Макар все още да няма доказателства, че LHS 1140b е обитаема, водещият автор на изследването е оптимист.

„В момента смятам, че това е най-доброто място за търсене на живот извън Слънчевата система. Планетата е скалиста, има температура, позволяваща течна вода, и има атмосфера. Това са трите ключови условия, които търсим“, подчертава Черубим.

За да стигне до откритието, ученият разработва модел, според който много планети първоначално се формират с атмосфери, богати на водород и хелий.

С времето някои от тях еволюират в скалисти светове, губейки лекия водород, но запазвайки част от по-тежкия хелий.

Наблюдения, извършени през септември 2024 г. с телескопа „Магелан Клей“ в Чили, откриват специфична хелиева сигнатура, доказваща, че газът изтича от атмосферата на LHS 1140b.

Това е най-силното доказателство до момента за нейното съществуване.

„Планетата е загубила водорода си, но е запазила хелия, превръщайки се в своеобразен „хелиев свят“, обяснява Черубим. Според него LHS 1140b е в преходна фаза, като хелият постепенно изтича в космоса.

Предизвикателството на червените джуджета

Въпреки че хелият сам по себе си не поддържа живот, учените се надяват, че в атмосферата може да има и други, по-тежки газове като кислород.

„Все още не сме открили други молекули, но съм оптимист, че рано или късно ще намерим нещо“, казва Черубим.

Звездата, около която обикаля LHS 1140b, е червено джудже – най-често срещаният тип звезди във Вселената.

Тяхната по-слаба светлина улеснява изучаването на планетарните атмосфери. Те обаче крият и риск – червените джуджета са много по-активни от нашето Слънце и излъчват мощна радиация. Тя може напълно да унищожи атмосферите на близките планети.

„Това са много турбулентни звезди“, отбелязват учените.

„Все още обаче не знаем дали LHS 1140b е рядко изключение, или е първата от много такива планети“, обяснява експертът.

Мистерията на изчезналия хелий

По време на последващи наблюдения през 2025 г. екипът на Керубим не успява да открие отново хелий.

Според авторите на изследването, това може да се дължи на променлива скорост, с която газът напуска атмосферата, правейки сигнала твърде слаб за засичане от инструментите.

„Това е една от най-големите мистерии, с които се занимаваме в момента“, признава ученият.

През есента предстои нов кръг от наблюдения на LHS 1140b

Керубим е подал заявка за използване на още по-чувствителен инструмент в Чили, а планетата ще бъде наблюдавана и с космическите телескопи „Джеймс Уеб“ и „Хъбъл“.

Анна Глидън от Масачузетския технологичен институт (MIT) определя резултатите като най-силното доказателство досега за атмосфера на скалиста екзопланета в обитаемата зона.

Мишел Хихон от университета в Лиеж, Белгия, споделя подобно мнение. Той определя изследването като „изключително вълнуващо“, потенциална „историческа стъпка“ в търсенето на обитаеми светове.

Въпреки ентусиазма, учените предупреждават, че все още липсва окончателно доказателство за наличието на плътна и стабилна атмосфера около LHS 1140b.

Ако наличието на хелий бъде потвърдено, това би имало огромно значение за астрономията.

Подобно откритие би увеличило драстично шансовете за намиране на наистина обитаеми скалисти светове в нашия космически квартал.

Това би превърнало LHS 1140b в една от най-важните цели за бъдещи наблюдения с телескопа „Джеймс Уеб“ и следващото поколение астрономически обсерватории.