Мащабно търсене на извънземен разум (SETI) не откри изкуствени радиосигнали от K2-18b, но усъвършенства инструментите за бъдещи проучвания.

K2-18b се превърна в един от най-обсъжданите светове в съвременните изследвания на екзопланети.

Планетата се намира на 124 светлинни години от нас в съзвездието Лъв, разположена в обитаемата зона на своята звезда – червено джудже.

Наблюдения с космическия телескоп „Джеймс Уеб“ показват, че атмосферата ѝ съдържа изобилие от въглероден диоксид и метан, пише UniverseToday.

Тази комбинация я превърна във водещ кандидат за т.нар. „хикеански“ свят – планета с гъста, богата на водород атмосфера над глобален океан от течна вода.

Тъй като K2-18b е толкова привлекателна цел за изследователите, търсещи извънземен разум (SETI), учени използваха два от най-мощните радиотелескопи в света, за да наблюдават звездната ѝ система.

Според скорошна публикация в arXiv, въпреки милионите възможни засичания, екипът не е открил вероятни изкуствени радиосигнали от планетата, които да са със сила, сравнима със съвременните човешки технологии.

Два телескопа се включват в търсенето

За наблюденията са използвани както радиотелескопът „Карл Г. Янски“ (VLA) в Ню Мексико, така и радиотелескопът MeerKAT в Южна Африка. Те се нареждат сред най-мощните радиотелескопи на Земята, а координираните кампании между тях са изключително рядко явление.

Самите инструменти обаче са само част от усилията. В радиоастрономията софтуерът, използван за сортиране и филтриране на входящите данни, е също толкова важен.

Повечето радиосигнали, уловени от тези телескопи, произхождат от човешка дейност на Земята, така че съвременните търсения разчитат на усъвършенствани системи за филтриране.

За това проучване VLA използва системата COSMIC, докато MeerKAT работи със системата BLUSE. И двете са ключови инструменти за отделяне на възможни астрономически сигнали от огромния фонов шум на земното радиоразпръскване.

Земният „шум“ е трябвало да бъде премахнат

Логиката на това филтриране обаче все още е отговорност на хората. В статията се описват пет различни ограничения, наложени върху данните, за да се отсеят потенциални извънземни техносигнатури.

Първото е премахването на всички данни от сигнали, попадащи в честотни ленти, за които се знае, че са силно замърсени от земни смущения.

Ако извънземните комуникират по тези канали, ще трябва да използваме друг метод, за да ги чуем – например радиотелескоп на далечната страна на Луната.

Доплеровият ефект, който променя звука на приближаваща се линейка, е още по-изразен, когато сигналът пътува между планети.

Всеки сигнал с почти нулева доплерова промяна е бил елиминиран, тъй като може да идва единствено от Земята.

Може би най-спорният избор при филтрирането е бил да се премахнат всички сигнали със съотношение сигнал/шум под 10 или над 100.

Макар това да елиминира изключително слаби фалшиви положителни резултати, както и силни артефакти, то би могло да премахне и сравнително слаби, но реални сигнали.

Друга техника за филтриране е многолъчевият анализ. В този случай телескопите са формирали кохерентни „лъчи“ в небето, като единият е бил насочен директно към K2-18b, а другите – встрани.

Сигнал, идващ от екзопланетата, би се появил само в лъча, насочен към нея, докато земните смущения се разпространяват в няколко лъча едновременно.

Последната проверка, която не се е наложила поради времето на проучването, е филтриране по транзит. Всеки сигнал от K2-18b би трябвало да изчезне, когато планетата премине зад своята звезда, но тъй като такъв „вторичен транзит“ не се е случил по време на наблюденията, подобно филтриране не е било необходимо.

Нито един техносигнал не е преминал филтрите

Накратко, въпреки милионите потенциални сигнали, нито един не е преминал през тези филтри. Не са открити категорични техносигнатури в теснолентовия радиоспектър от K2-18b. Макар това да звучи разочароващо, именно така науката напредва.

Чрез щателното сканиране на планетата и липсата на открития, учените успяват да поставят „горни граници“ за мощността на евентуален предавател от тази система.

По мощност той би бил еквивалентен на срутилия се радар „Аресибо“ в Пуерто Рико. Ако там има цивилизация, тя със сигурност не се опитва да се свърже с нас с нещо по-мощно от такъв радиотелескоп.

Може би най-важният резултат обаче е доказателството за ефективността на автоматизираната система за филтриране.

Ръчната обработка на милионите сигнали, открити от двата телескопа, би била почти невъзможна. Така, когато още по-големи радиотелескопи, като например „Квадратнокилометровата мрежа“ (SKA), влязат в експлоатация, тези техники ще бъдат готови да помогнат за осмислянето на огромния масив от данни, които ще съберат.

Въпреки че K2-18b може и да е тиха планета днес, ние ще продължим да се усъвършенстваме в умението си да се вслушваме, в случай че тя някога реши да ни „проговори“.

Източник: „A Narrowband Technosignature Search Toward the Hycean Candidate K2-18b Using the VLA and MeerKAT“ от К. Д. Трембли, С. Чаудхари, Меган Г. Ли, София З. Шейх, Т. Майбърг, Д. Чех, Д. Е. Макмеън, П. Б. Деморест, Р. А. Донаки, А. П. В. Симиън, В. Гаджар, М. Лебофски, К. Уандиак, К. И. Перес и Нику Мадхусудхан, 10 февруари 2026 г., arXiv.