Група астрономи от Калифорнийския технологичен институт в САЩ е установила, че най-интензивното звездообразуване в Космоса се е случило доста по-рано, отколкото се смяташе досега. Наблюденията са правени с новия комплекс радиотелескопи Atacama Large Millimeter Array (ALMA) на Европейската южна обсерватория в Чили.
Смята се, че най-интензивно звездите са се формирали в ранната Вселена – в масивните и ярки млади галактики, където гигантските запаси космически газ и прах са се превръщали в нови звезди с бясна скорост, стотици пъти по-бързо, отколкото това се случва в галактики от рода на Млечния път. Благодарение на необикновената наситеност с ярки и млади звезди някои от откритите от астрономите отдалечени галактики имат светимост, която е с 40 трлн. пъти по-висока от показателите на Слънцето.
Задълбоченото изучаване на тези галактики в последните години показало, че значителна част от тях се намират по-далече от нас, отколкото се е очаквало. Ако доскоро учените смятаха, че пикът на звездообразуване е бил преди 10 млрд. години, то сега тази цифра се отдалечава на 12 млрд. години – към момента, когато Вселената е била само на 1,7–1,8 млрд. години. Този период се е случил веднага след рейонизацията, която, както се смята, е завършила милиард години след Големия взрив.
Освен това астрономите наблюдавали две галактики, наричани от тях рекордьори по отдалеченост от Земята – това са най-далечните от известните галактики от такъв вид. Светлината им е започнала пътешествието си към нас, когато Вселената е навършила 1 млрд. години. Но това не е всичко – в спектралните линии на една от свръхдалечните галактики са открити молекулни линии вода. И това отново са най-далечните молекули космическа вода от откриваните досега.
С червено са обозначени районите на далечните галактики, чието излъчване е анализирано от ALMA.
© ALMA (ESO/NRAO/NAOJ), J. Vieira et al.
Тези следи означават, че дори в най-ранните галактики от подобен тип вече е имало относително тежки елементи, включително въглерод и кислород. Очевидно те са могли да се образуват само в резултат на ядрен синтез в недрата на първите звезди. С други думи, дори галактиките, които наблюдаваме във вида, в който са съществували преди 12,7 млрд. години, са паметници на дейността на звездите от първото поколение светила след Големия взрив, а населяващите ги звезди принадлежат на по-късно поколение.
В работата са използвани едва 16 от пълния комплект 66 гигантски антени на телескопа ALMA, тъй като обсерваторията, разположена на петкилометрова височина в пустинно плато в чилийските Анди, все още не е била готова. Очаква се, че ALMA ще може да регистрира още по-далечни галактики.
Източник: Европейска южна обсерватория
