Истинската мистерия на Северния Атлантик не се крие на повърхността, а дълбоко под водата.

Изследователи откриха странен 20-километров скален слой под Бермудския архипелаг. Такива образувания не са откривани никъде другаде по света.

Откритието би могло да обясни геоложката аномалия на островите, които сякаш „плават“ над околния океан, въпреки че вулканите там отдавна са угаснали, пише Live Science.

Обикновено мантията започва непосредствено под океанското дъно, но на Бермудските острови ситуацията е различна.

Водещият автор на изследването, Уилям Фрейзър от Института Карнеги за наука, отбелязва, че съществува допълнителен масивен слой в тектоничната плоча, върху която лежат островите.

Какво прави този слой специален

Въпреки че произходът на този слой не е напълно изяснен, той хвърля светлина върху древна мистерия на региона.

Островите лежат на океанско издигане, където кората е значително по-висока от околната област.

Това е изненадващо, тъй като последното вулканично изригване тук се е случило преди 31 милиона години.

Острови като Хавай обикновено съществуват поради „горещи точки“ в мантията, които повдигат океанското дъно.

Когато тектоничното движение измества кората далеч от източника на топлина, издигането обикновено отшумява.

Това обаче не се е случило на Бермудските острови.

Откритата „гигантска структура“ предполага, че скорошна вулканична активност може да е принудила мантийната скала да влезе в земната кора.

Там тя се е втвърдила, образувайки своеобразен скален „сал“. Именно този слой, който е по-малко плътен от околните скали, повдига океанското дъно с приблизително 500 метра.

За да надникнат до 50 километра под земята, учените Фрейзър и Джефри Парк от Йейлския университет са използвали данни от сеизмична станция в Бермудските острови.

Те са анализирали как сеизмичните вълни от далечни земетресения се променят, докато преминават през вътрешността на архипелага. Резултатите разкриват наличието на необичайно дебел скален слой.

Геологът Сара Маца от колежа Смит, която не е участвала в това изследване, потвърждава уникалността на региона. Нейният собствен анализ показва, че местната лава е с ниско съдържание на силициев диоксид, но богата на въглерод, който произхожда от дълбоките слоеве на мантията.

Този материал вероятно е пристигнал по време на образуването на суперконтинента Пангея (преди между 900 и 300 милиона години).

Тъй като Атлантическият океан е сравнително млад, той запазва следи от тези процеси, за разлика от по-старите Тихи или Индийски океани.