Всичко започва като на шега. Заедно със своите колеги от Геоложкия музей на Копенхаген, Николай Ларсен се навел над новопоявила се карта на Гренландия, която изобразявала пейзажа под ледовете. Тя била създадена с помощта на радарни измервания на геологическите формации под дебелия до три километра лед.
Било се стигнало да планиране на експедиция до ледения остров. Тя трябвало да разреши една загадка, датираща от повече от половин век. В двора на музея от 1963 г. насам се намира 20 тонен метеорит, наречен Агпалилик. Това всъщност е парче от метеорита Кейп-Йорк – с тегло минимум 200 тона – който, според досегашните оценки се е врязал в земната атмосфера преди 10 хиляди години и е предизвикал дъжд от камъни върху Гренландия.
Досега обаче учените не разполагаха с възможен пасващ на колизията кратер и затова искаха да направят нов опит да открият такъв.
Когато Ларсен погледнал в новата карта на Гренландия, лежаща пред него и колегите му, погледът му попаднал върху една структура в северозападната част на Гренландия, непосредствено до глетчера Хиавата. „Загледах се в тази формация и казах: Ето къде е вашият кратер“, спомня си ученият. „Добре се посмяхме тогава.“
Бързо обаче се оказало, че предположението не е чак толкова шантаво, макар че липсвали прецизни радарни данни за региона, които да докажат, дали наистина става дума за кратер. Сега, три години по-късно, точните измервания вече са направени и международен екип съобщава в специализираното издание Science Advances за откриването на кратер с диаметър 31 км под вечния гренландски лед.
Все пак още не е ясно дали откритата формация има нещо общо с известните парчета от метеорита Кейп-Йорк, които освен в Копенхаген се излагат и в Ню Йорк (Museum of Natural History). Засега не може да се каже, защото учените могат да дадат само приблизителни данни за точното време на удара.
Въпреки това откритието е много вълнуващо. „Кратерът е запазен извънредно добре. Това е много изненадващо, тъй като по принцип глетчерът, който е в постоянно движение, е много ефективно ерозионно средство, което би трябвало бързо да заличи следите от удара,“ казва Курт Кяер, водещ автор в изследването и също част от екипа на копенхагенския музей. Толкова дълго от гледна точка на геологията следите от удара не могат да са тук. „А кратерът е възникнал дори може би преди 12 хиляди години, в края на последната ледена епоха“, казва Кяер.
Метеоритът обаче е ударил Земята в много интересен от гледна точка на науката период. Учените наричат периода „късен дриас“, а това е време, в което за кратко (вероятно около 1000 години) средните температури на Земята са били с 15 градуса по Целзий по-ниски. Тогава глетчерите са се разпрострели до Великобритания.
Като възможна причина за тази малка ледена епоха учените дискутират удар от метеорит. Така че новооткритият кратер в Гренландия може да реши една от големите загадки на съвременното геоложко проучване.
Проблемът е в това, че учените все още не могат да докажат, че кратерът има нещо общо с охлаждането в късния дриас. Възможно е ударът да е станал преди това. „Щеше да е добре кратерът да е по-нов, но можем да си представим и по-голяма възраст,“ казват учените.
Така че засега остава само чуденето, как при цялата технология, всички научни експедиции, сателитни наблюдения и т.н. можем да открием едва днес кратер с размери над 30 км …
