Под солените води на Северния Атлантически океан геолози са открили гигантски водоносен хоризонт от прясна вода, скрит от погледа точно до брега на САЩ.
Въпреки че огромният размер на този масив е изненадващ, той не е напълно неочакван за учените. Сигнали за наличието на прясна вода там, за първи път се появяват през 70-те години на миналия век, но досега никой не подозираше, че този огромен резервоар, затворен в порестата скала, може да преминава почти по цялата дължина на североизточния бряг на САЩ.
„Знаехме, че там са изолирани пресни води, но не знаехме размера или геометрията им“, казва морският геолог Хлоу Густафсон от Колумбийския университет.
През 2015 г. някои от колегите на Густафсон проведоха пилотно проучване край бреговете на Ню Джърси и Масачузетския остров Марта.
Използвайки електромагнитен приемник, разположен на изследователския кораб „Маркъс Г. Лангсет“, екипът се опитал да изследва находищата на подземни води в морето, заровени в седименти под континенталните шелфове.
Проучвания на петролни компании още през 70-те години понякога са откривали сладка вода при сондиране на изкопаемите горива, така че учените са знаели, че там има нещо; но данните за ресурса и размера на запасите са относително малко.
За да поправи това, изследователският екип анализира две места на североизточния бряг на САЩ в продължение на 10 дни, търсейки признаци на електрическа проводимост във водите под кораба.
Солената вода е по-ефективен проводник на електромагнитни (ЕМ) вълни, отколкото прясната вода, така че ЕМ приемниците, разположени на крайбрежието, са позволили на изследователите да направят карта на тайнствения водоносен хоризонт.
Резултатите, публикувани в проучването, описващо първия цялостен опит за картиране на този гигантски резервоар, разкриват „непрекъсната подводна водоносна система, обхващаща най-малко 350 км от брега на Атлантическия океан в САЩ и съдържаща около 2 800 кубически километра ниско солени подземните води „.
Поради естеството на техниката за картографиране на ЕМ, резултатите дават донякъде възможност за интерпретации, но екипът прави заключение, че сладководният хоризонт на водоносния пласт вероятно минава от Делауер (в южния край) до Ню Джърси, Ню Йорк, Кънектикът, Роуд Айлънд и чак до Масачузетс.
Колкото и невероятно да звучи, резервоарът за подземни води може дори да се простира и по-далеч от това, предполагат изследователите.
„Ако разгледаме потенциалните североизточни и югозападни разширения извън нашите профили, може да има няколко пъти повече подземни води, намиращи се в североизточната част на континенталния шелф на Атлантическия океан, представляващи ресурс от пресни води, който се конкурира с най-големите брегови водоносни хоризонти“, обясняват авторите.
Те твърдят, че това се е случило, когато огромни количества прясна топяща се вода от последната Ледена епоха е хваната в скалисти седименти.
За да се използва водата за пиене – ако се наложи някой ден – първо, трябва да се обезсоли, тъй като част от нея е леко солена, особено частите, близки до периферията на морската вода.
Засега никой не предлага, че трябва да се направи това, но съществуването на гигантския водоносен хоризонт предполага, че подобни подземни водни системи могат да бъдат скрити и в други по-горещи и по-сухи части на света, като Калифорния, Австралия или Близкия изток.
„Това може да се окаже важен ресурс в други части на света“, казва Густафсон.
Резултатите са докладвани в изданието Scientific Reports.
