Археолози откриха древногръцки надпис в една от най-значимите исторически джамии в централна Сирия.

Находката насочва вниманието към древния град Хомс и неговия слънчев култ, който е бил тясно свързан с имперската власт в Рим.

В центъра на дискусията е Голямата джамия в Хомс

Това е сграда, за която отдавна се смята, че е построена върху свещена земя, използвана непрекъснато в продължение на почти две хилядолетия, пише Arkeonews.

По време на реставрационни дейности през 2016 г. работници се натъкват на гръцки надпис, изсечен върху гранитна основа на колона, скрита под пода на джамията.

Квадратната основа, с ширина около един метър, съдържа 75-сантиметров панел с надписа, рамкиран от декоративни мотиви.

В древността Хомс е бил известен като Емеса

Бил е виден религиозен и политически център в римска Сирия. Учените отдавна подозират, че джамията може да се издига върху останките на Храма на Слънцето.

Досега обаче тази теория се основаваше предимно на литературни източници и архитектурни предположения, а не на физически доказателства.

Според професор Маамун Салех Абдулкарим от Университета в Шарджа стилът на надписа потвърждава, че датира от римската имперска епоха.

Тонът му е героичен и войнствен. Сравнява владетеля с вятър, буря и леопард – образи, характерни за царските посвещения от онова време.

Буквите изглеждат симетрични и официални, разположени в хоризонтални редове под орнаментален кант, типичен за възпоменателни надписи.

Въпреки че гръцкият текст съдържа граматически неточности, подобни особености не са били необичайни в римска Сирия, където арамейският език е бил широко разпространен.

Разположението на надписа върху основата на колоната предполага, че някога тя е била част от монументална езическа постройка.

Ако това се потвърди, ще се подкрепи тезата, че джамията заема точно мястото на Храма на Слънцето.

Предполагаемата последователност отразява по-скоро приемственост, отколкото разрушение. А именно – езическо светилище, което по-късно е заменено от църква, а накрая – от джамия.

Местните предания твърдят, че преди ислямския период тук се е издигала църква, посветена на Йоан Кръстител, построена след упадъка на езическия култ.

Потенциалната връзка с император Елагабал придава на тази находка още по-голямо историческо значение.

Елагабал, роден около 203 г. сл. Хр. в Емеса като Варий Авит Басиан, е бил наследствен върховен жрец на градския бог на Слънцето.

Като владетел той се опитва да издигне своя роден сирийски бог, известен на местните като Елагабал, до най-високия ранг в римския пантеон.

Той пренася свещения черен камък, свързан с бога, от Емеса в Рим и го поставя в нов храм на Палатинския хълм.

Тези реформи срещат силна съпротива от римския елит, който се противопоставя на предпочитанието към чужд източен бог пред традиционни божества като Юпитер.

Започва политическа нестабилност.

През 222 г. сл. Хр. членове на преторианската гвардия убиват осемнадесетгодишния император и много от религиозните му мерки са отменени.

Древните автори го описват като скандален и непредсказуем, въпреки че съвременните историци често се отнасят към тези описания с предпазливост.

Признавайки, че те са били оформени от политическата враждебност след смъртта му.

В римска Емеса Храмът на Слънцето е бил в центъра на гражданската идентичност. А висшето жречество е било толкова влиятелно, че е издигнало един от своите членове до императорския трон.

Към IV век християнството се разпространява широко в цяла Сирия

Езическите и християнските общности са съжителствали в продължение на поколения, преди християнството да се превърне в доминираща религия.

По-късно, след ислямското завоевание, много църкви са превърнати в джамии. Това бележи поредния етап от трансформацията на мястото.

Така Голямата джамия в Хомс отразява три основни религиозни етапа: езичество, християнство и ислям.

Вместо да унищожи предишните традиции, всеки период е надграждал директно върху това, което е било преди.

Както отбелязват учените, изграждането на нови свещени пространства върху стари е било често срещана практика в Близкия изток.

Професор Абдулкарим описва надписа като важна стъпка към разрешаването на вековния въпрос за точното местоположение на Храма на Слънцето.

Въпреки че за пълно потвърждение ще са необходими допълнителни археологически данни, тази находка е най-категоричното доказателство, свързващо джамията с главното езическо светилище на Емеса.