Израелски изследователи са установили точния механизъм, който предава на потомството жизнения опит на родителите. Възможно е скоро негативният товар от бедствията на нашите предци да остава в миналото.
Новото изследване на учените от Телавивския университет е открило механизма, който включва и изключва наследяването на паметта за въздействието на околната среда.
При експерименти с червеи C. elegans е установено, че червеите наследявали епигенетичните признаци (некодирани в ДНК наследствени черти) на глад и вирусни инфекции, на които са подлагани техните предци.
Тези признаци са малки РНК, тоест родителите буквално заразяват своите потомци със своя негативен опит. С други думи, епегенетичните признаци могат да окажат значително влияние върху живота, например да провокират повишено влечение към храна у потомството, ако родителите са изпитвали глад.
Интересно е, че особени ензими, наречени RdRPs, могат да дублират малките РНК и да ги предават на следващото поколение. Казано по-просто, родителите предават на децата своя страх от глада и дори ако децата живеят задоволено и благополучно, техният наследен страх така или иначе може да се предаде на внуците.
Най-вероятно аналогичен механизъм работи и при хората. Сложно е да си представим колко негативен опит носим у себе си, макар че този опит отдавна няма никакво отношение към съвременния ни живот. Не е изключено например епидемията от затлъстяване или страхът от глад в някои страни да са свързани с негативния опит на миналите поколения.
За щастие природата не е вградила у нас механизъм на непрекъснато натрупване на негативи, иначе нашата цивилизация нямаше да има бъдеще. Специфични гени, наречени MOTEK, могат да изключат епигенетичния механизъм на натрупване на опит.
Периодично опитът на поколенията може да се „занулява“. Засега учените не знаят с точност как протича естественото управление на продължителността на съхраняване на опита, но потенциално негативният опит може да се „изключи“ принудително и да се прекрати неговото предаване от поколение на поколение.
