Данните от телескопа „Кеплер“ са помогнали на учените от НАСА да измерят с точност диаметъра на планетата 2007 OR10, която неочаквано се оказала най-големият обект в пояса на Кайпер след Плутон и Ерида, съобщава Лабораторията за реактивно движение на НАСА. Статията на учените е публикувана в изданието Astronomical Journal.
„Нашите нови оценки на размерите на 2007 OR10 позволяват да се говори, че тази планета е покрита с „шуба“ от замразени летливи вещества – метан, въглероден диоксид и азот, които биха се изпарили в Космоса, ако нейните разбери бяха по-малки.
Много ме радва това, че успяхме да открием толкова интересни детайли за облика на този далечен, наскоро открит свят, който ни е изключително трудно да видим заради крайно тъмната повърхност“, казва Андраш Пал (Andras Pal) от обсерваторията Конкоя (Унгария).
Пал и колегите му направили откритието благодарение на две космически обсерватории – телескопа „Хершел“, който работи в инфрачервения диапазон, и „възкресения“ телескоп „Кеплер“, който е способен да улавя дори най-малките измествания в яркостта на звездите и планетите.
Използвайки снимки от тези телескопи, астрономите от НАСА и редица други научни центрове са се опитали да получат снимки на „най-студените“ и невидими планети джуджета, обитаващи така наречения пояс на Кайпер зад орбитата на Плутон. Поясът на Кайпер представлява „бунище“ от космически материали на Слънчевата система в най-далечните ѝ краища, където обитават множество астероиди, зародиши на планети и „братовчеди“ на Плутон – планети джуджета.
Тъй като обектите от пояса на Кайпер са бледи и почти е невъзможно да се видят в оптичния диапазон, учените обикновено използват инфрачервени телескопи за тяхното изучаване. Те позволяват да се оценят размерите на космическите тела, да се изучи химичният състав и да се оцени тяхната яркост, но точността на тези изчисления винаги е много ниска.
Пал и колегите му са решили този проблем, като обединили инфрачервени снимки от „Хершел“ със снимки на различни обекти в Слънчевата система, получени от „Кеплер“ след неговото възкресяване през 2014 година.
Това позволило на учените да измерят скоростта на въртене на една от планетите джуджета в пояса на Кайпер – 2007 OR10. Предишните опити да се измерят нейните размери са показали, че тя е била сравнително редови и неголям „съсед“ на Плутон с диаметър около 1280 километра.
Изчисленията на Пал и колегите му показват, че всъщност 2007 OR10 е доста по-голяма – нейният диаметър е 1535 километра, което е със 100 километра повече, отколкото на Макемаке – третата по размер планета джудже в пояса на Кайпер. Освен това по обем 2007 OR10 е малко по-голяма от още един претендент за званието трета планета джудже – Хаумея.
Подобни размери според учените могат да обяснят една от загадките на 2007 OR10 – защо нейната повърхност е оцветена в червено. Подобен оттенък на ледовете, както е установила сондата „Нови хоризонти“, е характерна за метановите ледове, покрити със „сняг от ароматни въглеводороди“.
В миналото учените смятаха, че на повърхността на планетата джудже не могат да съществуват матанови ледове, тъй като размерите ѝ са прекалено малки за тяхното задържане на повърхността. Големият диаметър на 2007 OR10 сега позволява да се говори, че метанът действително може да съществува на нея, без да отлети в Космоса.
Според Мег Шуомб (Meg Schwamb), един от откривателите на 2007 OR10, уточнението на размерите на планетата и откриването на части от нейните свойства говори, че сега тя може да получи свое собствено име.
Засега Шуомб и другите автори на откритието – известният планетолог Майк Браун и астрономът Дейвид Рабиновиц – все още не са решили как да нарекат планетата.
