Открита е част от изгубен континент, която се крие под Канада. Намерени са скали, възникнали във вътрешността на Земята, дълбоко, където се образуват диаманти.
Тайната е била скрита във вид на диамантена вулканична скала, известна като кимберлит. Кимбърлит се образува дълбоко под земята в магмата в земната мантия и събира диамантите докато се извисява към повърхността по време на вулканични изригвания.
Кимберлитът от остров Бафин в северната част на Канада е открит от компания за добив и производство на диаманти.
Учените откриват, че минералната химия на кимберлита на остров Бафин съвпада с тази от древен и отдавна изгубен континент, който се е формирал преди близо 3 милиарда години и се е разпаднал преди 150 милиона години. Част от този „изгубен“ континент все още придържа част от Северна Америка и въз основа на местоположението на пробите от кимберлит размерът на тази древна плоча е с около 10% по-голям, отколкото се смяташе досега, съобщиха изследователи в ново проучване.
„Намирането на тези„ изгубени “парчета е като намирането на липсващо парче от пъзела“, казва в изявление авторът на проучването Мая Копилова, геолог от Университета на Британска Колумбия в Канада.
Земните маси на Земята или континентите не винаги са изглеждали така, както сега. Първите континенти се появяват, когато Земята е била неспокойна млада планета. Тези древни и огромни скални плочи, наречени кратони, след това се раздробяват, за да образуват по-малки сухоземни маси.
„Един фрагмент от северноатлантическия кратон вече е част от Шотландия“, казва Копилова пред Live Science. Друг фрагмент е част от Гренландия, а още един е част от Лабрадор в източна Канада.
„Сега открихме още един фрагмент на остров Бафин“, казва тя.
В продължение на стотици милиони години тектониката на плочите изтласква континентите, а след това ги събира заедно, за да образуват гигантски суперконтиненти, само за да ги раздърпат и да ги разделят отново. Последният от суперконтинентите, Пангея, започва да се разделя преди около 200 милиона години, а преди около 60 милиона години континентите вече са се разделили на седем, които познаваме днес: Африка, Антарктида, Азия, Австралия, Европа, Северна Америка и Южна Америка.
Въпреки че първите континенти на планетата са разпокъсани и са били изгубени във времето, останките от отдавна изгубените сухопътни маси оцеляват и до днес, като стабилни ядра в съвременните ни континенти.
Пробите от кимберлит от остров Бафин, дошли на дълбочина от близо 400 километра, имат химически сходства с проби от скални мантии от част от северноатлантическия кратон в Гренландия, според проучването.
Под повечето останки от древни континенти горната мантия съдържа около 65% оливин – „основният минерал на горната мантия“ – и около 25% от друг минерал, наречен ортопироксен, казва Копилова. За сравнение, мантията в северноатлантическия кратон съдържа 85% оливин и около 10% ортопироксен. А съотношението на минерали в кимберлита на остров Бафин е близко съвпадение със северноатлантическия кратон, обяснява Копилова.
Сега учените знаят със сигурност, че част от остров Бафин в определен момент е била присъединена към северноатлантическия кратон, според Копилова.
Това е най-дълбокото място, където учените са открили парче от северноатлантическия кратон, което значително разширява представата им за първите континенти от далечното минало на Земята, съобщават изследователите.
„Предишните реконструкции на размера и разположението на земните плочи се основават на сравнително плитки скални образци в земната кора, образувани на дълбочина от 1 до 10 километра“, казва Копилова. С тези нови открития „нашите знания са буквално и символично по-дълбоки“, добави тя.
