Астрономите планират да изстрелят телескопи в търсене на признаци на живот на далечни планети.

Един новооткрит свят, обявен първо на конференцията Rocky Worlds, а след това и в статия, публикувана в The Astrophysical Journal Letters, може да се окаже идеална цел за това изследване.

Планетата, наречена HD 137010 b, е почти с точните размери на Земята.

Нейната орбита от 355 дни също е почти идентична със земната. Звездата ѝ е ярка и се намира само на 146 светлинни години от нас – достатъчно близо, за да бъде наблюдавана в детайли с бъдещите телескопи.

Въпреки че астрономите са успели да видят планетата само веднъж през 2017 г. с помощта на космическия телескоп „Кеплер“ на НАСА, те са положили всички усилия да изключат възможни изкривяващи фактори.

„Те наистина са си свършили работата“, категоричен е Стивън Кейн, планетарен астрофизик от Калифорнийския университет в Ривърсайд, който не е участвал в изследването.

„С нетърпение очаквам да научим повече за нея“, допълва той.

Звездата на HD 137010 b е джудже от тип K – сравнително ярка, но с около 1000°C по-студена от Слънцето.

Поради това, въпреки че планетата се върти на приблизително същото разстояние като Земята, тя получава по-малко енергия от своята звезда, отколкото Марс.

Това би я поставило точно на ледения ръб на обитаемата зона. Областта около звездата, в която планетите получават достатъчно слънчева светлина, за да може водата потенциално да бъде в течно състояние на повърхността им.

Съществува обаче вероятност планетата да е по-топла.

Екипът изчислява, че има около 40% шанс тя да се върти по-близо до своята звезда, намирайки се стабилно в обитаемата зона.

Първите признаци за съществуването на HD 137010 b са открити от учени-любители в рамките на проекта Planet Hunters, който привлича доброволци за търсене на планети в данните от телескопа „Кеплер“ и други подобни мисии.

Александър Венер от Института по астрономия „Макс Планк“, който представя резултатите, споделя, че се е присъединил към Planet Hunters преди почти десет години, още като ученик.

Когато започва докторантурата си, той се връща към проекта, за да търси интересни планети за по-нататъшно проучване, и така попада на HD 137010 b.

Мисията „Кеплер“, която приключи през 2018 г., е наблюдавала над 500 000 звезди, очаквайки преминаването на планети пред техните дискове.

Преминаващите планети блокират част от звездната светлина, предизвиквайки спад в яркостта. Той може да се използва за идентифициране на планетата и определяне на нейния размер.

Професионалните астрономи не са забелязали HD 137010 b, защото използваните от тях алгоритми са предполагали, че „Кеплер“ ще регистрира няколко преминавания, а не само едно.

„Тя е била напълно пропусната. Най-добрият начин да я откриеш е просто да гледаш“, обяснява Вернер.

Венер и колегите му са изключили алтернативни сценарии. Като, например, наличието на скрита двойна звезда-компаньон.

Те установяват, че планета с размерите на Земята най-добре съответства на данните и използват времето на транзита, за да определят вероятната ѝ орбита.

Към днешна дата астрономите са открили над 6000 екзопланети.

По-голямата част от тях обаче са големи, горещи или и двете. Такива светове се откриват най-лесно.

Сред няколкото десетки известни екзопланети в обитаемата зона и с приблизителни размери на Земята, повечето са в тесни орбити около звезди от тип M-джуджета.

Тези бледи, но бурни звезди излъчват високоенергийна радиация, която вероятно разрушава атмосферите на планетите.

Телескопът „Кеплер“ откри няколко скалисти планети в обитаемите зони на по-спокойни, подобни на Слънцето звезди.

Първата планета с размерите на Земята, „Кеплер-186 f“, беше открита през 2014 г.

Но всички тези планети се въртят около звезди, които са твърде далечни и бледи за последващи наблюдения.

За HD 137010 b това не е проблем, благодарение на нейната сравнително близка и ярка звезда.

Венер казва, че HD 137010 b ще бъде идеална цел за проекти като експеримента Terra Hunting Experiment.

Той трябва да стартира тази година на телескопа „Исак Нютон“ на испанския остров Ла Палма, или орбиталния телескоп PLATO на Европейската космическа агенция, наследник на „Кеплер“, чието изстрелване е планирано след около година.

„Много от тези инструменти са предназначени да наблюдават определени ярки, подобни на Слънцето звезди в продължение на много години“, споделя Венер, надявайки се случайно да открият потенциално обитаема планета.