Преди известно време астрономите установиха, че причината за странното поведение на червения гигант Бетелгейзе е наличието на невидим спътник, наречен Сивара.

Досега обаче той не можеше да бъде наблюдаван директно. Но благодарение на космическия телескоп Hubble ситуацията се промени.

Спътникът на звездата Бетелгейзе

Използвайки нови наблюдения от космическия телескоп Hubble на НАСА и наземни обсерватории, астрономи проследиха влиянието на наскоро открития спътник Сивара върху газа около Бетелгейзе.

Изследване на Центъра за астрофизика „Харвард-Смитсониън“ откри следа от плътен, вихрещ се газ в огромната, разширена атмосфера на Бетелгейзе.

Това хвърля светлина върху причините за странните и необичайни промени в яркостта и атмосферата на гигантската звезда.

Откриване на следата на Сивара

Екипът открива следата на Сивара. Внимателно проследява промените в светлината на звездата в продължение на почти осем години.

Тези промени показват влиянието на непотвърдения досега спътник, който преминава през външната атмосфера на Бетелгейзе.

То отваря и нови възможности за разбирането на други масивни звезди, приближаващи края на своя живот.

Разположена на около 650 светлинни години от Земята, в съзвездието Орион, Бетелгейзе е червена свръхгигантска звезда. Толкова голяма, че в нея биха могли да се поберат над 400 милиона слънца.

Благодарение на огромните си размери и близост, Бетелгейзе е една от малкото звезди, чиято повърхност и околна атмосфера астрономите могат да наблюдават директно.

Това я превръща във важна и достъпна лаборатория за изучаване на гигантски звезди, тяхното развитие, загуба на маса и експлозия като свръхнови.

С помощта на телескопа Hubble на НАСА и наземните телескопи на обсерваториите „Фред Лорънс Уипъл“ и „Роке де лос Мучачос“, екипът успява да види закономерност в промените на Бетелгейзе.

Това предоставя ясни доказателства за съществуването на отдавна подозираната звезда-спътник. И нейното влияние върху външната атмосфера на червения свръхгигант.

Сред тях са промени в спектъра на светилото (специфичните цветове на светлината, излъчвани от различни елементи) и скоростта и посоката на газовете във външната атмосфера поради следата от по-плътен материал.

Следата се появява веднага след като спътникът премине пред Бетелгейзе на всеки шест години, или приблизително 2100 дни. Това потвърждава теоретичните модели.

Древни загадки и нови доказателства

В продължение на десетилетия астрономите са проследявали промените в яркостта и повърхностните характеристики на Бетелгейзе. Надявали са се да разберат защо тя се държи по този начин.

Интересът се засилва, когато през 2020 г. гигантската звезда сякаш „кихна“ и неочаквано потъмня.

Два ясни периода на промени особено озадачават учените. Кратък 400-дневен цикъл, който наскоро беше свързан с пулсации в самата звезда, и дълъг 2100-дневен вторичен период.

Досега астрономите разглеждаха всички възможни варианти – от големи конвекционни клетки и облаци прах до магнитна активност и възможността за съществуването на скрит спътник.

Скорошни изследвания стигнаха до заключението, че дългият вторичен период се обяснява най-добре с наличието на спътник с малка маса, който се върти дълбоко в атмосферата на Бетелгейзе, а друга група учени съобщи за възможно откриване на такъв компаньон.

Астрономите обаче не разполагаха с доказателства, за да потвърдят своята хипотеза.

Но сега за първи път имат убедителни доказателства, че спътник нарушава атмосферата на тази свръхгигантска звезда.

„Идеята, че Бетелгейзе има неоткрит спътник, набираше популярност през последните няколко години, но без преки доказателства това беше недоказана теория“, разяснява Андреа Дюпри, главен автор на изследването.

Тъй като Бетелгейзе в момента закрива своя спътник от нашата гледна точка, астрономите планират нови наблюдения за следващата му поява през 2027 г.

Този пробив може също да помогне за обяснението на подобни загадки при други гигантски и свръхгигантски звезди.