Откриха трима „изгубени“ асирийски царе, изтрити от официалната история
Асирийският царски списък, дълго смятан за почти пълен, може да крие значителни пропуски.
Изследователи откриха доказателства за трима владетели, чиито кратки управления не са намерили място в утвърдената историческа картина.
Изразът „историята се пише от победителите“ невинаги е верен, но със сигурност обяснява защо с времето изчезват сюжетни линии и династии, неудобни за тези, които идват на власт.
Често новите управници поръчват хроники, които целенасочено премълчават кървави събития и семейни интриги.
Ярък пример за това са трима асирийски царе, за които неочаквано се научава от клинописни плочки.
Това откритие допълва списъка с асирийски монарси, който повече от 100 години се смяташе за окончателно оформен, пише Science Alert.
„Скрити в сянка“: Нови владетели и нов поглед към историята
Новооткритите владетели от Новоасирийското царство (около 1000–609 г. пр.н.е.) са идентифицирани от асиролозите Александър Йоханес Едмъндс от Мюнстерския университет и Екарт Фрам от Йейлския университет.
Резултатите, публикувани в Journal of Cuneiform Studies, са изненада за научната общност. Никой не е очаквал да бъдат открити нови владетели от този период.
Оказва се обаче, че в продължение на векове трима управници са останали в сянка
И тримата споделят общи черти. Всеки от тях се възкачва на престола в столицата Ашур, вероятно се е ползвал със значителна подкрепа от асирийския елит по време на краткото си управление. И в крайна сметка е бил свален и частично заличен от историческата памет.
Първият от тези владетели е Тиглатпаласар, управлявал през 763–762 г. пр.н.е. при бурни обстоятелства
Доказателства за съществуването му са намерени на лошо запазена плочка от Ниневия, публикувана преди повече от 125 години.
В нея се документира дарение на земя и се споменава името му, но дълго време погрешно е приписвана на по-късния владетел Тиглатпаласар III.
Други източници споменават бунт от същия период, предшестван от чума и слънчево затъмнение, което вероятно е провокирало въстанието на този Тиглатпаласар срещу неговия племенник Ашур-дан III.
Вторият цар, Салманасар, е държал властта между 747 и 745 г. пр.н.е. Изследователите са преразгледали артефакти, сред които и противоречива стела, открита в Ирак през 1894 г.
Името му върху нея е било заличено и заменено с името на неговия наследник – Тиглатпаласар III.
Краткото и неясно управление на този Салманасар напълно се вписва в епоха на политически хаос, заговори на васали и набези на номади.
Последният от тримата, Ашур-убалит, също е управлявал за кратко – през 913–912 г. пр.н.е.
Той е преживял узурпация, унищожаване на изображенията си и забвение. В една от плочките се казва, че е отделил сребро за реставрация на съд за първокласна бира в чест на главния бог Ашур.
Неговият паметник обаче е бил умишлено повреден. Главата, ръцете и царските инсигнии са били отрязани, превръщайки статуята в стела в чест на узурпатора, който не е искал да признае съмнителния си път към трона.
Това изследване показва, че историята на Новоасирийското царство е била далеч по-бурна, отколкото я представя „Асирийският царски списък“.
„Изглежда, че Асирийският царски списък представя една идеализирана версия на асирийската царска власт, в която всякакви безредици и нестабилност са на практика изтрити от летописите“, коментират изследователите.
Последни археологически новини
Междувременно мексикански археолози откриха в източния щат Веракрус древни руини от Ранния класически период (200–600 г. сл.н.е.) със следи от културата на маите.
На мястото на разкопките Кампо Виехо, близо до град Коатепек, изследователите са намерили уникална кръгла каменна платформа, която няма аналог в региона.
Президентът Клаудия Шейнбаум обяви, че правителството ще отпусне ресурси за проучването и реставрацията на паметника.
Освен платформата, учени от Националния институт по антропология и история са открили и монолит с височина 1,88 метра.
На него е изобразена сцена с две елитни фигури, едната от които има черти на маите, получаващи „божествена течност“ – вероятно вода – от божество.
Археолозите предполагат, че този сюжет може да е свързан с период на мащабна суша в региона.

