Аралско море, най-голямото пресъхващо езеро в света, изпуска огромни количества въглерод в атмосферата, разкрива ново проучване.

Този процес е резултат от изсъхването му през последните няколко десетилетия.

Всеки, който е минавал покрай пресъхнало езерно дъно, вероятно е усещал неприятната миризма, идваща от тинята.

Този остър мирис е смес от газове, които се отделят от почвата, докато огромното количество органична материя в нея изсъхва.

По същество тинята представлява богат на утайки слой от екскременти, водорасли, растения и разлагащи се организми, пише Science Alert.

Днес пресъхването на езера е глобален феномен и учените предупреждават, че подобни водоеми могат да отделят невероятни количества газове.

Според тях емисиите на парникови газове от тези източници са сравними с тези от изкопаемите горива.

Ярък пример за такъв процес е Аралско море, което пресъхва през последните 60 години

Данните показват, че от 60-те години на миналия век до днес езерото е изхвърлило в атмосферата колосалните 204 мегатона въглероден диоксид.

За щастие, учените смятат, че ситуацията все още може да бъде овладяна.

Днес Аралско море е солена пустиня, но невинаги е било така. Нивото на водата в басейна започва рязко да спада, когато притоците му – реките Амударя и Сърдаря – са отклонени, за да подпомогнат бързо развиващата се памучна индустрия в Узбекистан.

До 90-те години на миналия век езерото вече е почти напълно изчерпано.

На мястото на някогашния воден басейн днес има солена пустиня – гигантско езерно дъно, което гние под слънцето

Новото изследване установява, че между 1960 и 2022 г. изпаряващото се море е отделило 204 мегатона въглероден диоксид.

Въпреки това в северната част на водоема се наблюдават известни признаци на възстановяване, след като правителството на Казахстан прие закони за управление на водните ресурси.

Според съавтора на изследването, биохимика Рафаел Марсе, резултатите от новия анализ показват, че възстановяването на водния баланс в целия басейн може да донесе огромни ползи за околната среда. Те ще бъдат забележими не само на местно, но и на глобално ниво.

Марсе твърди, че под Аралско море се крие „въглеродно съкровище“. Ако тези отлагания останат открити, въглеродът ще продължи да се освобождава в атмосферата.

Ако обаче езерото бъде напълнено отново с вода, същият този въглерод може да престане да бъде източник на емисии и да се превърне в част от решението на проблема с изменението на климата.

Данните сочат, че повторното наводняване на езерното дъно може да предотврати изпускането на оставащите приблизително 165 мегатона въглерод.

Учените са установили също, че почти една пета от въглеродните емисии от Аралско море всъщност се дължат на пренасянето на седиментни скали от езерното дъно от вятъра. Фактор, който досега не е бил отчитан.

Междувременно изменението на климата поражда сериозни опасения за бъдещето на водоснабдяването в региона на Аралско море.