Ново проучване потвърждава, че нарастващата концентрация на въглероден диоксид в атмосферата се отразява пряко върху човешкото здраве.

Учени са анализирали данни за населението на САЩ, събирани в продължение на повече от двадесет години, и споделиха резултатите си в списание Air Quality, Atmosphere and Health.

Те са открили трайни промени в химичния състав на кръвта, които изненадващо точно следват траекторията на нарастване на атмосферния CO₂.

В изследването са включени резултати от кръвни проби на около 7000 души, вземани на всеки две години в периода между 1999 и 2020 г.

Оказва се, че средното ниво на бикарбонат в кръвния серум — маркер, тясно свързан със съдържанието на CO₂ в организма — се е повишило с приблизително 7% от 1999 г. насам. В същото време средните стойности на калций и фосфор са намалели.

Тези изменения огледално отразяват ръста на атмосферния CO₂, който се е увеличил от около 369 части на милион (ppm) през 2000 г. до над 420 ppm днес.

Получените данни предполагат, че човешкият организъм вече се опитва да компенсира промените в състава на атмосферата, казва съавторът на изследването Александър Ларкомб от Австралийския институт за изследвания в детска възраст.

„Наблюдаваме постепенна промяна в химията на кръвта, която върви ръка за ръка с нарастването на въглеродния диоксид в атмосферата — основната причина за изменението на климата“, обяснява той.

Как съставът на въздуха влияе на организма

Бикарбонатът играе ключова роля в поддържането на киселинно-алкалния баланс в тялото.

Когато нивото на CO₂ се повиши, организмът задържа повече бикарбонат, за да стабилизира pH на кръвта.

Продължителната работа в такъв компенсаторен режим обаче може да има физиологични последици с течение на времето.

„Ако настоящите тенденции се запазят, нашите модели показват, че в рамките на 50 години средното ниво на бикарбонат може да се доближи до горната граница на съвременната норма. Нивата на калций и фосфор също могат да достигнат долните граници на здравословните си диапазони до края на този век“, предупреждава Ларкомб.

Човечеството е еволюирало в атмосфера със съдържание на CO₂ от около 280–300 ppm.

През последното десетилетие обаче средногодишният ръст е бил приблизително 2,6 ppm, а през 2024 г. е регистриран скок от 3,5 ppm.

Още един аргумент

Изследването не доказва пряка причинно-следствена връзка, но последователните тенденции, наблюдавани в цялата популация, са трудни за пренебрегване, убеден е геохимикът-еколог Фил Бирвирт, вторият съавтор на работата.

„Предполагам, че виждаме последиците от това, че организмът ни не се адаптира“, констатира той.

„Изглежда сме адаптирани към определен диапазон на CO₂ във въздуха и този диапазон може би вече е надхвърлен. Нормалното състояние се поддържа от крехък баланс между количеството CO₂ във въздуха, pH на кръвта ни, честотата на дишане и нивото на бикарбонат. Възможно е никога да не успеем да се адаптираме към такива промени, затова е жизненоважно да ограничим съдържанието на CO₂ в атмосферата.“

По този начин е открит още един — и много значим — аргумент в полза на намаляването на емисиите, отбелязва Ларкомб.

„Не казваме, че хората внезапно ще се разболеят, щом бъде преминат определен праг. Но нашите данни сочат възможни постепенни физиологични промени на ниво цели поколения. И това е нещо, което трябва да следим, докато формираме бъдещата политика в областта на изменението на климата“, споделя още експертът.