Откъде идват гласовете в ума ни?
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:24
Въпреки че вътрешният ни глас често е представян като ангелче и дяволче в анимационните филми, той не е само гласът на съвестта. Монолозите, които провеждаме в главите си, могат да приемат почти всякаква форма – припомняне на списъка със задачи за деня, възпроизвеждане на минали разговори, та дори и измисляне на въображаеми такива.
Според Питър Моузли (Peter Mosely), който е психолог в британския университет Дърам, разбирането на това, откъде идва вътрешният глас при здрави хора, може да помогне за лечението на шизофрения и други опасни психически заболявания.
Моузли участва в проекта Hearing the Voice (Чуването на гласа), който е насочен към по-доброто разбиране на това, защо някои хора чуват гласове при липсата на каквито и да било външни стимулации – това явление е познато още като слухови халюцинации.
Всъщност психолозите отдавна се занимават с тайните на вътрешния глас. През 1930 г. руският психолог Лев Виготски (Lev Vygotsky) предлага модел, при който вътрешният глас е свързан с умението ни да говорим. Методът електромиография, който е предназначен за измерване на движенията на мускулите, показва, че ларинксът на човек е активен дори когато той си говори на наум.
Но има и по-модерни изследвания, които хвърлят светлина върху вътрешните монолози, които водим. През 1990 са направени невровизуализиращи тестове, които показват, че части от зоната на Брока (регион в мозъка, който е отговорен за речта) са активни, докато чуваме вътрешния си глас.
Според Моузли слуховите халюцинации „може просто да са форма на вътрешна реч, която не е разпозната като произведена в собствения мозък“. Доказателство за това е, че същите части от зоната на Брока са активни и по време на слухови халюцинации.
Интересното е, че през 2012 г. е публикувано проучване на финландски учени, което показва, че активността при слухови халюцинации и вътрешен глас е различна. При халюцинациите допълнителната моторна област в мозъка не била толкова активна. Тази област се свързва със самосъзнанието. Хипотезата била, че ниската неврална активност в допълнителната моторна област предотвратява „чувството за собственост на собственото звуково въображение“.
„Трябва също да разберем какво е усещането“, подчертава Моузли. „Трябва да разберем как да помагаме на хората, които изпитват тези трудности. Но за да стане това, първо трябва да разберем всичко за нормалния вътрешен глас.“
