В този експеримент са участвали 20 доброволци, които трябвало да се гледат очи в очи в продължение на 10 минути в слабо осветена стая. Джовани Капуто (Giovanni Caputo) от университета в Урбино (Италия), който е провел експеримента, разбира, че доброволците са изпитали извънтелесни изживявания, халюцинации за чудовища, видели родителите си и далечни роднини, а някои дори видели и себе си.
Доброволците трябвало да седят на един метър един от друг в затъмнена стая, като единствената задача за тях била да се гледат в очите през следващите 10 минути. Стаята била достатъчно светла, за да могат участниците да разпознават черти в лицата на събеседниците си, но и достатъчно тъмна цветовото им възприятие да бъде нарушено. В изследването участвали и още 20 души (контролната група), които трябвало да прекарат същото време, но гледайки стена. На всички доброволци било казано много малко за целта на експеримента. Те знаели единствено, че има нещо общо с „медидативни изживявания с отворени очи”.
Дисоциацията е термин, който се използва в психологията за описване на голям набор от психически изживявания, свързани с откъсването от реалността. Най-честите симптоми са загуба на памет, виждане на изкривени цветове, представа, че светът не е реален и много други. Най-честите причинители са алкохол и LSD, а сега и гледане в очите.
„Участниците в експеримента казват, че са усетили нещо, което никога не са изживявали досега. На теста за дисоциативни състояния те дали най-високи резултати на въпросите, свързани с намален цветови интензитет, различно възприятие на звуците, неочаквано пространство между звуци и цветове, и разтегляне на времето. 90 процента видели деформирани версии на лицата, които наблюдават; 75 процента забелязали някакво чудовище; 50 процента – собственото си лице или това на половинката си и 15 процента виждали роднините си”, пише в British Psychological Society’s Research Digest.
Капуто казва, че участниците в истинския експеримент са надминали по резултати контролната група във всички въпроси, което означава, че има нещо специално в гледането в очите.
Капуто провел подобен експеримент и през 2010, когато участвали 50 души, които трябвало да се гледат в огледало за 10 минути. Само след минута доброволците започнали да усещат това, което Капуто описва като „илюзията на странното лице”.
Причината за тези странни ефекти най-вероятно е свързана с невралната адаптация – нашите неврони могат да забавят или дори да спрат работата си, когато стимулацията не се променя. Това се случва винаги когато се взирате в нещо. Възприятията се забавят, докато не се смени обстановката.
Ако ще опитвате това у дома, трябва да знаете, че времето минава много бавно и не е ясно какво ще видите.
