Пациент М: Човекът, който беше прострелян в главата и се събуди, виждайки света наобратно

Новопубликувано проучване преоткрива един от най-странните случаи на мозъчна травма в историята: случаят на пациент М, който е прострелян в главата през 1938 г. по време на Гражданската война в Испания и се събужда, виждайки света наобратно.

Хората и предметите изглеждали на Пациент М като идващи от противоположната страна на тази, на която се намират в действителност – нещо, което се отнасяло и до слуха и чувството му за допир.

Той можел да чете букви и цифри, отпечатани както нормално, така и отзад напред, без мозъкът му да вижда разлика между двете.

Светът можел да изглежда обърнат наопаки за пациент М: например той се обърквал от мъже, работещи на скеле с главата надолу.

Пациент М можел също така да разчита времето на ръчен часовник под всякакъв ъгъл.

Това е наистина странен набор от симптоми, но имало и други. Те включвали виждане на цветове, „отлепени“ от обектите си, обекти, появяващи се в три повторения, и цветна слепота.

Съобщава се обаче, че пациент М се е справил с всичко това съвсем спокойно.

Пациент М е изследван в продължение на почти 50 години от испанския невролог Хусто Гонсало и неговият анализ води до значителна промяна в начина, по който виждаме мозъка – това далеч не е единственият случай, когато странно нараняване е помогнало на учените да разберат по-добре човешкия мозък.

През 40-те години на миналия век Гонсало предлага мозъкът да не е сбор от отделни части, а вместо това различните му функции да са разпределени в градиенти по целия орган – идея, която противоречи на общоприетото познание по онова време.

„Мозъкът се възприемаше като малки кутийки“, казва пред El País невропсихологът Алберто Гарсия Молина от Института Гутман в Испания.

„Когато се променяше една кутия, се предполагаше, че има конкретен дефицит. За д-р Гонсало модулните теории не могли да обяснят въпросите, които възникват при пациент М, затова той започва да създава своя теория за мозъчната динамика, скъсвайки с хегемонното виждане за това как работи мозъкът.“

При изследването на пациент М и други пациенти с мозъчни увреждания Гонсало изказва предположението, че последиците от мозъчното увреждане зависят от размера и позицията на увреждането.

Той също така показва, че тези увреждания не унищожават специфични функции, а засягат баланса на различни функции – какъвто е случаят с пациент М.

Гонсало идентифицира три синдрома: централен (смущения в множество сетива), парацентрален (като централния, но с ефекти, които не са равномерно разпределени) и краен (засягащ мозъчните пътища за специфични сетива).

Това е пионерска работа, базирана на невероятен случай, но тя не е толкова известна, колкото би трябвало да бъде – и сега дъщерята на Гонсало, Исабел Гонсало-Фонродона, е работила с Гарсия Молина по новото проучване, в което се описват изследванията, включващи пациент М.

Както се казва в изследването, проучванията на единични случаи ни учат на мозъчните функции от стотици години, предоставяйки ценен алтернативен източник на научни доказателства на съвременните мета-анализи и големи клинични проучвания.

Фактът, че идеи за мозъка, подобни на тези на Гонсало, продължават да са популярни, е доказателство, че той е имал нещо предвид при интерпретацията на нараняванията и обратното виждане на пациент М.

Изследването е публикувано в Neurologia.