Нови изображения разкриват, че един от най-странните астероиди в Слънчевата система е и най-покритият с кратери. Астероидът Палас (Pallas) е с диаметър 512 километра и е третият по големина астероид в пояса между Марс и Юпитер, представляващ около 7% от масата на региона.
Когато Палас е открит през 1802 г., това е едва вторият астероид, открит някога, а неговият откривател, германският астроном Хайнрих Вилхелм Матхей Олберс, първоначално го е класифицирал като планета.
Палас отдавна е известен, че следва странен път през космоса. Той се забива във и извън основния астероиден пояс, докато следва пътя си около Слънцето, като орбитата която има е силно изкривена в сравнение с орбитите на планетите. Палас се хвърля на север и на юг над и под равнината на земната орбита около Слънцето, а опашка от по-малки обекти следва астероида.
„От новите изображения на Палас вече можем да кажем, че този астероид е най-осеяният с кратери обект, за който знаем в астероидния пояс. Това е като откриване на нов свят“, казва астрономът от MIT Михаел Марсет, водещ автор на книга, описваща изображенията на Палас.
Астероидите в астероидния пояс се движат много бързо. Но те също са склонни да имат силно сходни орбити. Когато тези космически скали се сблъскат една с друга, сблъсъците могат да бъдат катастрофални, създаващи кратери.
Обектите в астероидния пояс често имат много кратери в резултат на чести сблъсъци. Някои от тези кратери са доста големи. Обаче Палас има необосновано голям брой огромни кратери.
Когато Палас минава, сякаш товарен влак пресича по диагонал през магистрала с висока скорост, взривявайки колите на пътя, а след това продължава по своя път, благодарение на огромния си импулс.
Милиарди години продължава този модел, който се случва два пъти при всяка обиколка на Палас около Слънцето. Тези сблъсъци са оставили астероида толкова осеян, с дупки, че изглежда като топка за голф в изображения с ниска резолюция.
Палас преживява два до три пъти повече сблъсъци от Церера или Веста, двата най-големи обекта в астероидния пояс и „наклонената му орбита е обяснение за много странната повърхност, която не виждаме при другите два астероида, казва Марсет.
Изображенията, заснети с помощта на инструмента SPHERE с много големия телескоп разположен в Южната обсерватория в Чили показват, че Палас има най-малко 36 кратера с диаметър по-голям от 30 км и един с невероятната ширина от 400 км, разположен върху екватора на астероида, вероятно получен от сблъсък с обект с широчина 40 км. Палас също така има светло петно на южното си полукълбо, за което изследователите подозират, че може да е голямо находище на сол.
Статията е публикувана в списание Nature Astronomy.
