Паметта ни е несъвършена. Но какво да направим?

Човешката памет е променливо нещо, сложна и ненадеждна. Никога не можем да сме сигурни в нея.

Науката ни разказва за мозъка все нови и нови неща, но едно остава неизменно – при всеки от нас се случват пропуски в паметта.

Някой се връща от магазина, забравил да купи това, за което е отишъл, друг не може да си спомни епизод от ранното детство, който без проблем изплува от паметта на негов приятел.

Накратко казано, паметта при всеки е различна, но при никого не е идеална.

Паметта е нееднородна. Например има зрителна памет – с нейна помощ не само можем да запомним лицето на човека, с когото току-що сме се запознали или да си спомним, че някога вече сме го срещали, но дори да смятаме наум. После – има краткосрочна памет, в която информацията пребивава сравнително кратко време, след което се изтрива като тебешир от дъската, като файл от твърдия диск или се отправя за по-продължително съхранение.

Защо едни спомени се запазват, а други – не? Според изследване причината може да се заключава във важността на едни или други сведения, както и в способността да ги свързваме с други спомени. Очевидно точно на този принцип едни неща ни идват наум бързо, а други едва се различават сред останалите.

Да добавим към това, че самото наше внимание е избирателно – и без това не можем да забележим абсолютно всичко, което се случва наоколо. Повечето информация, с която се сблъскваме всекидневно, се филтрира. Остава само тази, която според сложните схеми (и често без знанието на това, което ние гордо наричаме „Аз”) се асоциира с вече съществуващи смислови пластове на нашето съзнание.

Представите за важността на едни или други спомени не е нещо повече от резултат на тези сцепления. Както често не можем да си спомним това, което наистина ни е необходимо в този момент, така съвсем спокойно и без ни най-малко усилие наум ни идват най-странни неща и остава само да се чудим с какви боклуци са пълни нашите „архиви”.

В резултат може да се каже, че паметта е заложник на особеностите на нашето възприятие. Освен това паметта за реално случили се неща очевидно се обработва от мозъка (съзнанието) да речем по същия начин, както паметта например за нашите фантазии и сънища. С други думи, спомените може по асоциации да се свързват с това, което сами сме си измислили, и след това, когато изпадаме в носталгия, често си спомняме далеч не това, което се е случило в действителност.

Учените са забелязали, че лъжем самите себе си дори за моментите, които изглежда, че би трябвало да са се врязали в паметта ни. Ние описваме тези събития (обикновено травматични, за съжаление) в най-малки детайли и ни се струва, че в този миг всички наши органи на чувствата са работили 101%.

Но внимателно вглеждане показва, че всъщност нещата изобщо не са стояли така. Канадски невробиолог си припомнял как на 11 септември 2001 г. е видял кадри от сблъсъка на самолетите с кулите на Световния търговски център в Ню Йорк. Какво било неговото учудване, когато изяснил, че тези кадри за първи път са излъчени едва на следващия ден! И той не е сам – изследване, проведено през 2003 г. сред 569 студенти, показало, че 73% живеят със същата заблуда.

Още преди сто години немският философ Едмунд Хусерл е писал, че всяко обръщане към спомените ги изкривява. Съвременни изследвания потвърждават това и добавят: в спомените ние предпочитаме хубавото пред лошото, обичаме да украсяваме себе си и т.н. В резултат си спомняме неадекватно самите себе си. Например в главата ни идва блестяща идея и ние не я записваме, защото сме сигурни: „Точно такова нещо няма да забравя.” Но минават няколко минути и всичко изфирясва от главата ни.

Затова, ако искате да подобрите паметта си, на първо място трябва да си признаете, че тя ви изневерява. Не, не така. Разберете, че лошо контролирате своята памет, тоест никога предварително не можете да знаете какво ще запомните и какво ще забравите. Ако все пак искате да се научите да запомняте точно това, което трябва, не бързайте да тичате в книжарницата за литература, която да ви предостави разни трикове, а се вслушайте в следните съвети.

Първо, постарайте се да бъдете в тонус – правете физически упражнения, раздвижвайте кръвта, карайте мускулите да работят, насищайте ги с кислород. Здравият дух живее в здраво тяло и колкото и това да е клише, то е доказано.

Второ, почивайте. Можете дори да подремнете, тъй като по време на сън мозъкът се занимава с това, което не е успял да направи в периода на бодърстване, включително със сортирането на спомените. Има дори сведения, че определени фази на съня отговарят за конкретен тип памет – декларативната (памет за факти, думи) се закрепя в периода на бавен, дълбок сън, а имплицитната (процедурна) памет (как да караме колело, как да завързваме обувките си и т.н.) – във фазата на бързото движение на очите.

Колкото по-добре спите нощно време и колкото по-строго спазвате режим, толкова по-добра ще е паметта ви. Влошаването на паметта в напреднала възраст може отчасти да е свързано с хронични разстройства на съня.

Трето, не бързайте, когато трябва да обърнете внимание на нещо важно. Сложили сте портфейла си на видно място, но сте отишли в магазина без него? Тръгнали сте в командировка, без да вземете таблетките си за язва? Причината е проста – искали сте колкото се може по-бързо да завършите етапа на подготовка за излизането си от дома.

Планирайте своята дейност, дори ако става дума за броени минути, разбивайте жизнените задачи на няколко лесно запомнящи се блока. Например когато се подготвяте за командировка, отчитайте какво трябва да вземете – вещи за лична хигиена, лекарства, дрехи, делови книжа и т.н., вместо да се отнасяте към събирането на багажа като към една задача.

И последно. Четете колкото се може по-сложни книги и слушайте колкото се може по-сложна музика. Това ще ви научи да бъдете внимателни, а паметта, както стана ясно, е резултат от работата на възприятието.

Източник: LifeHacker