Макар че съвременната наука вече може да определи къде се появяват емоциите, досега не е ясно какво представляват те. Тоест, наблюдавайки активността на някоя „емоционална” зона на мозъка, можем да кажем, че тук се случва нещо, когато човек изпитва страх или радост, или мъка и т.н. Но какво ги обединява, какво е общото между страха, радостта, мъката и всичко, което наричаме „емоции”?
Според известната теория, която в края на XIX век независимо един от друг издигнали Уилям Джеймс и Карл Ланге, емоциите са само отговор на физическото състояние на човека. Измененията в тялото предизвикват възбуждане на нервите, което води до емоционално преживяване. С други думи, ние треперим не защото ни е страх, а ни е страх, защото треперим.
Минусът на тази теория е в това, че тя не отчита когнитивния аспект на емоциите. Например студент, който се страхува да иде на изпит, изпитва тревога, защото знае колко важен е изпитът и мисли, че не е достатъчно подготвен. Ключовите думи тук са „знае” и „мисли” – двете явно влияят на емоциите, но теорията на Джеймс-Ланге не ги отчита.
Друга теория на емоциите е получила името когнитивна и тя разглежда когнитивните процеси, участващи в емоционалния отклик на ситуацията. Така, когато се плашим от кучета, това се случва поради това, че виждаме как кучето оголва зъби, тоест получава се връзка между кучешкото озъбване и нашия страх. Теорията обаче не отчита субективните усещания – човек може да види опасно куче, но да не се страхува от него, тай като самият той е дресьор на такива кучета.
Общо, както можем да се убедим, въпросът за същността на емоциите принадлежи отчасти на философията и поредното решение на тези проблеми са предложили пак философите. Албърт Невен и Лука Барласина от Рурския университет в Бохум (Германия) са публикували в сп. Philosophy and Phenomenological Research статия, в която е изложена синтетична теория на емоциите.
Изследователите вземат за основа на емоциите физическото състояние, но го свързват с други психологически феномени. Мозъкът според тях комбинира поне два процеса: усещането за телесната реакция на ситуацията (треперене) и представата за обекта, върху който е насочено съзнанието (кучето).
Тоест кучето насочва усещането от ситуацията в сферата на страха, придавайки на психическия процес емоционална окраска. Към това може да се включват и разсъждения, мисли, спомени за това, което има отношение към ситуацията – например когато при среща с бултериер ние си спомняме всичко, което ни е известно за неприятния характер на тази порода.
Предложената теория позволява също да се обясни произходът на емоциите, насочени към отсъстващ обект. Например чувате как някой обижда ваш приятел или приятелка в бара, но не виждате кой. Това е страничен човек, който се е оказал случайно до бара, но вие, оказали се в центъра на събитията, изливате гнева си върху бармана.
Тоест причината и обектът на емоциите не съвпадат – и именно новата теория, според авторите й, позволява да се опише такова емоционално-когнитивно разминаване. Точно така може да се опишат емоциите по отношение на несъществуващи, фантастични обекти, от рода на вампири, привидения и т.н. Необходимо е само да се разбере що за обект се е оказал във фокуса на съзнанието и що за телесна реакция е свързана с него.
Източник: Рурски университет в Бохум
