Вечерта на 2 септември учените регистрираха мощно слънчево изригване от клас М – предпоследният по сила.

Според данните на Института по приложна геофизика събитието е наблюдавано в рентгеновия диапазон.

Експлозията, с координати N12E88, е продължила 39 минути

Специалистите вече бяха предупредили, че в началото на есента се очаква повишена слънчева активност.

Важно е да се отбележи, че слънчевото изригване не води автоматично до магнитна буря на Земята.

Двете явления са разделени във времето поради огромното разстояние от 150 милиона километра.

Потоците от заредени частици се движат със скорост от хиляди километри в секунда и обикновено изминават това разстояние за два до три дни.

Най-бързите плазмени облаци обаче могат да достигнат нашата планета и за едно денонощие.

Това забавяне дава възможност на учените да засекат изхвърлянето на маса и да изготвят прогноза за възможни смущения в магнитното поле на Земята.

Дори изригване от най-високия клас не означава непременно, че планетата ще бъде връхлетяна от геомагнитна буря от най-високо ниво G5.

За да може потокът от частици да удари Земята, експлозията трябва да се случи в онази част от видимата страна на Слънцето, която е директно срещу нас.

Ако изригването е в края на слънчевия диск или от обратната му страна, плазменият облак се разпръсква в открития космос.

Статистиката показва, че само едно от всеки пет или шест мощни събития предизвиква силна буря на Земята

Останалите водят до умерени колебания или преминават без никакви последствия.

Подобен случай е регистриран на 4 ноември 2003 г., когато инструментите отчитат рекордно за XXI век изригване от клас X40.

Тази колосална експлозия обаче се случва в самия край на слънчевия диск, изхвърлената маса се отправя встрани и магнитосферата на Земята остава спокойна.

Ето защо експертите препоръчват да се следи прогнозата на учените за посоката на слънчевия вятър, а не да се всява тревога при всяко съобщение за слънчеви изригвания.