Европейската космическа агенция публикува нови изображения от сондата Mars Express, които улавят Марс в процес на промяна на цвета си.

Тъмна вълна от вулканична пепел бавно се разпростира по светлите северни равнини на планетата.

Марс: „Преди и след“ с разлика от 50 години

Акцентът в публикуваните кадри е едно просто, но въздействащо сравнение: изглед към равнината Утопия (Utopia Planitia) от сондата на НАСА „Викинг“ от 1976 г., поставен до нов кадър от стереокамерата с висока резолюция (HRSC) на Mars Express.

В ерата на „Викинг“ регионът е изглеждал предимно светъл и прашен. В новото изображение обаче широк участък от терена е станал почти черен, покрит или разкрит от пепел.

Контрастната линия е изключително рязка. От едната страна се виждат жълто-кафяви пясъци, а от другата – гладък, тъмен пласт.

От орбита той прилича почти на лавов поток, но всъщност представлява ронлива пепел, богата на мафични минерали като оливин и пироксен.

Ореол от кратер в море от пепел

Кадър в близък план от HRSC ни пренася над 15-километров кратер, разположен в тъмния терен.

Дъното му е набраздено с вълнообразни текстури, образувани от бавното движение на богати на лед материали.

Ръбът на кратера е обгърнат от бледа мантия от изхвърлен материал, която изпъква на черния фон като пръстен от светлина.

Друго обработено изображение разширява зрителното поле и разкрива как пепелта следва по-ниските зони в Utopia Planitia. Древен ударен басейн, чийто размер от север на юг е приблизително два пъти по-голям от този на Сахара.

Цветна топографска карта показва как фините възвишения и падини насочват този „тъмен прилив“, докато той напредва или бива постепенно разкриван от вятъра.

Вдлъбнатини, разломи и 3D полет

В по-тъмната половина на основното изображение камерата HRSC разкрива групи от „фестонни вдлъбнатини“.

Това са заоблени ями с вълнообразни ръбове, които се образуват при топене или изпаряване на подземен лед, което води до слягане на повърхността.

В по-светлата част дълги, хвърлящи сянка грабени (пропаднали земни блокове) се пресичат в лабиринтовидна мрежа, подсказвайки за по-стари тектонски или седиментни напрежения под пепелния слой.

Комплектът от изображения на ЕКА включва и триизмерна визуализация на сцената.

Тя позволява виртуален „полет“ над смесения пейзаж на Utopia Planitia, съставен от дюни, ями, разломи и пепелни покривки.

Дори в свят, където промените обикновено се случват в рамките на милиони години, понякога са нужни само две изображения и няколко десетилетия, за да видим Марс в движение.