Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Пет странни неща, които научихме наскоро за Луната

17 юли 2019 г. в 09:27
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:18

На Луната има вода.

През 2009 г. данните от лунния разузнавателен апарат на НАСА доведоха до откриването на вода на Луната, която е заключена в лед. Неотдавнашният ъпгрейд на програмата, наречен проект за картиране Алфа- Lyman Alpha Mapping Project (LAMP), позволи на учените да разгледат по-отблизо водата на лунната повърхност. LAMP разкрива, че водните молекули се движат около луната, тъй като лунната повърхност се затопля и охлажда през деня.

Водата остава залепнала на повърхността на Луната до лунния обяд, когато част от нея се топи и се загрява достатъчно, за да се вдигне в тънката атмосфера на Луната. Водата плава наоколо, докато стигне до достатъчно хладно място, за да падне обратно на повърхността на спътника.

Водата може да бъде ценен ресурс за човешките космически мисии, при това не само за пиене, но и да служи като гориво за бъдещи роботизирани проучвания, тъй като тя може да бъде разделена на водород и кислород, за да се образува ракетно гориво, което би спестило на мисията нуждата да носи това гориво от Земята

Има огромно плътно петно от метал под повърхността на южния полюс на Луната.

Дълбоко под лунния басейн на Южния полюс-Ейткен (най-големият запазен кратер от удар навсякъде в Слънчевата система), изследователите са открили гигантска „аномалия“ от тежък метал, вложен в мантията, което очевидно променя гравитационното поле на Луната.

Според изследване на загадъчното петно, публикувано на 5 април в списание Geophysical Research Letters, аномалията вероятно тежи някъде около 2.4 квадрилиона тона. Изследователите не са сигурни как това гигантско парче от метал е хванато в капана под лунната повърхност. Симулациите показват, че най-вероятно това са тежките остатъци от желязо-никеловия астероид, които се блъска в далечната страна на луната и създава гигантския кратер на Южния полюс-Ейткен преди около 4 милиарда години.

Луната се свива и трепери.

Луната се свива. Кората на Луната изпитва контракции, водещи до многобройни пукнатини по повърхността на спътника, което предизвиква много лунни вълни, откриха изследователите.

Учените преразгледаха данните за събития, събрани от 1969 до 1977 г. чрез сеизмично оборудване оставено след лунните мисии на Аполо. Те са картографирали сеизмичните данни със сателитни изображения. Образувания на повърхността на Луната от тези „лунотресения“ се простират на километри, като се виждат в изображения, заснети от лунния разузнавателен апарат на НАСА.

Изследователите откриват, че около 25% от лунните трусове вероятно са били генерирани от освободена енергия от тези разломи, а не от астероидни въздействия или активност дълбоко в Луната.

Образуванията се разпростират по повърхността на Луната в обширна мрежа и възрастта им се оценява на не повече от 50 милиона години, пишат изследователите. Възрастта и разпространението на образуванията подсказват, че те се появяват след като вътрешността на Луната се охлажда, което води до свиване на нейната кора.

Няма несметни богатства на Луната.

Злато, платина и други редки метали, известни като силно сидерофилни („желязолюбиви“) елементи, са много по-обилни в земната кора, отколкото в естествения спътник на Земята. Това може да изглежда странно, предвид общата история на двата свята.

Преди около 4,5 милиарда години планета с размера на Марс, наречена Теиа (Theia), се блъска в прото-Земята, като взривява огромни количества материал от двете тела, които отлитат в космоса. Някои от тези парчета се включват обратно в наранената от удара Земя, а други се сливат, за да образуват Луната. Но много сидерофилни елементи (HSE) изглежда не принадлежат на този микс. Те вероятно са били доставени от по-късни астероидни удари. Защо обаче на Земята има много повече такива елементи в сравнение с Луната?

Изследователите подозират, че по-слабото гравитационно привличане на Луната означава, че материалът, доставен чрез удара, не е толкова вероятно да остане на Луната, както е на Земята – много неща, които се удрят в Луната, се връщат отново в космоса. Малката концентрация на HSE, задържана на Луната, вероятно е пристигнала там преди океанът от лунна магма да се е охладил и да се е втвърдил, така че материалът да остане и да се включи в ядрото на Луната.

Луната има две лица (вероятно поради удар с масивен астероид).

Нашата Луна има две лица: близката страна може да се похвали с по-тънка и по-гладка кора, докато кората от далечната страна е по-дебела и осеяна с кратери от удари, останали почти незасегнати от потоците лава.

Несъответствията предизвикват учените от десетилетия, а в нова книга изследователите използват модели, за да изследват какви могат да бъдат възможните обяснения за явните различия между двете страни на Луната. Те твърдят, че тези толкова различни страни могат да бъдат резултат от гигантски удар, който се забива в Луната и оставя масивен кратер в близката страна на спътника.

Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.


src=“https://www.paypalobjects.com/en_US/i/btn/btn_donateCC_LG.gif“ type=“image“>

Категории на статията:
Орбита