Известният български режисьор Петър Попзлатев, който е и наш приятел, кани всички на безплатни прожекции в кино Одеон на филмите си „Коми хората“ (1984) – в понеделник, 28 септември, от 16:30 часа, и „Аз, Графинята“ (1989) – във вторник, 29 септември, от 16:45 часа.
Филмите са част от афиша на „100 години българско кино“.
„Коми хората“ е документален филм за българите, откликнали на възможността да гурбетчийстват в Коми през 70-те години на миналия век.
Скалпелът на сценариста и режисьора Петър Попзлатев не се колебае да направи точен психологически разрез на мисленето на българина, принуден да приеме Заточението в предсибирските планини като единствен изход за излизане от мизерното си съществуване.
Едва завършен, филмът е спрян след голяма награда в Нион, Швейцария, забранен за разпространение у нас и в чужбина, с иззети от органите на МВР изходни материали, включително негатив. На режисьора негласно не се дава възможност за каквато и да е работа в продължение на повече от две години.
Филмът „Аз, Графинята“, е завършен през март 1989 година. Само падането на Берлинската стена и на режима в България прави възможно излизането на филма на екран на 15 декември 1989 г.
Това е заглавието на филм, накарал Европа да определи българското кино като живо същество, съществуващо далеч от пропагандните плачове на гаснещия социален реализъм.
Петър Попйорданов и Светлана Янчева, Ицхак Финци и Катя Паскалева, Кръстьо Лафазанов и Христо Гърбов, Вълчо Камарашев и Александър Дойнов стават известни след разпространението на голям екран на „Аз, Графинята“ във Франция – 11 месеца на екран в страната, в САЩ с премиера в Гринуич вилидж, в Португалия и Италия на голям екран, както и във всички страни на Средна Европа.
На фестивала в Берлин 2009 „Аз, Графинята“ е единственият български филм, с който е отпразнувана 20-годишнината от падането на стената и комунизма в Европа, след което арт кината в Германия задържат на екран заглавието в продължение на 2 години до 2011.
Ето някои от 17-те награди на филма, който имаше своите 600 000 зрители през 1990 година в България и безспорно е най-гледаното заглавие от БГ киното, произведено през 90-те години на миналия век.
Голямата награда за ней-добър филм в Торино, Италия, връчена от Нани Морети и Алберто Барбера.
Голямата награда за ней-добър европейски дебют на фестивала в Анже, Франция, връчена от Анри Алекан.
Сребърен Дофин за режисура в Троя, Португалия, и Сребърен Дофин за операторско майсторство.
Номинация за наградата „Лейди Чаплин“ в Единбург и Награда на ФИПРЕССИ – Варна, както и главна женска роля на Светлана Янчева.
Това е филмът, който се превръща във визитна картичка за европейското бъдеще на последвалото българско кино, което „отваря вратата“ за 12 българо-френски копродукции, финансирани от Френския национален филмов център в Париж.
Останалите прожекции от „100 години българско кино“ можете да откриете тук.
