Пиявицата Ozobranchus jantseanus демонстрира удивителна устойчивост, свестявайки се след замразяване до температурата на течен азот и издържайки няколко цикъла на замразяване и размразяване от -100 до +20˚C.
Повечето организми не издържат продължително охлаждане под нулата. Замръзването на водата необратимо уврежда молекулярната кухня на клетката и самата клетка, затова е необходимо или да топли самата себе си, както правят топлокръвните, или просто да загине насред зима, което е присъщо на много растения и животни.
Впрочем има и трети изход – да се възпрепятства замръзването с помощта на антифризни вещества.
Но колко дълбоко замразяване могат да издържат живите антифризни системи? Обикновено такива изследвания се ограничават до приблизително разумни температури, сравними с тези, които животните са принудени да издържат в естествената си среда на обитание. И затова експериментите на изследователите от Токийския университет за морски науки и технологии (Япония) изглеждат доста необичайно.
Те замразили пиявицата Ozobranchus jantseanus до температурата на течния азот. Тоест до -196˚C.
Най-невероятното е, че след два дни в течен азот тази пиявица, която се храни с кръв на сладководни костенурки, е оцеляла! Ето и другите ѝ рекорди. O. jantseanus се окопитила след 32 месеца при -90˚C. Тя успяла да издържи няколко цикъла на замразяване и размразяване, когато температурата скачала от -100 до +20˚C и обратно. Това е единственият случай, когато организъм се оказва устойчив на такъв огромен диапазон температури.
Резултатите от експериментите са публикувани в сп. PLoS ONE.
Тук, разбира се, възникват два въпроса: как и защо? Тоест, първо, що за феноменални механизми осигуряват тази устойчивост на пиявицата, и второ, защо изведнъж пиявицата си изработва такива таланти? В хода на еволюцията тя едва ли се е сблъсквала с температурата на течния азот.
