Планетата Х е виновна за масовите измирания на Земята

Периодичните масови измирания на живи организми на Земята, които се случват около веднъж на 27 милиона години, са свързани с влиянието на наскоро откритата Планета Х. До този извод са стигнали астрофизиците Даниъл Уитмайер и Джон Матс от САЩ, става ясно от статия на сайта на университета в Арканзас.

Според последните представи на учените масата на Планетата Х около 10 пъти превишава масата на Земята и в момента може да е до 1000 пъти по-далече от Слънцето. Нейната орбита бавно се накланя и на всеки 27 милиона години Планетата Х преминава през пояса на Кайпер.

В резултат на гравитационното въздействие в дълбините на Слънчевата система се устремяват повече комети и други космически тела, които буквално бомбардират планетите.

Освен това тези космически тела се разпадат с приближаването към Слънцето, поради което се затруднява достъпът на светлина на Земята.

Уитмайер и Матс са обявили своята теория още през 1985 година, когато публикували съответна статия в сп. Nature. Тогава освен Планетата Х съществували още две теории, обясняващи масовите измирания.

Това са съществуване на „брат“ на Слънцето – втора звезда наблизо, и вертикалните колебания на светилото при въртенето му около центъра на галактиката. Но по-късно тези теории не получили потвърждение, тъй като не съответствали на планетологичния „летопис“.

• Унищожителното въздействие на галактичните ръкави
• Хипотеза за Червената царица обяснила измирането на видове
• Тъмната материя – причина за масовото измиране на видове

В резултат сега астрофизиците отново са се върнали към теорията на пагубното влияние на Планетата Х върху Земята, освен това последните изчисления са потвърдили нейното наличие в покрайнините на Слънчевата система.

Във втората половина на януари 2016 година астрономите съобщиха за откриването на обект с размери на Нептун зад орбитата на Плутон, който е 10 пъти по-тежък от Земята. Потенциалната девета планета в системата се върти около Слънцето по разтеглена орбита (и в наклонена спрямо орбитата на Земята плоскост) с период от 15 000 години. Нейният химичен състав прилича на този на газовите гиганти Уран и Нептун.

Резултатите от изследването на учените са публикувани в сп. Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.