Гигантското петно на повърхността на Юпитер, чийто диаметър превишава размерите на Земята, е оцветено в червено поради непрекъснатата „бомбардировка“ от космически лъчи и изработваните от тях серни съединения, става ясно от статия, публикувана в сп. Icarus.
Голямото червено петно, както се смята, е открито за първи път от астронома Джовани Касини – неговото изображение е открито на рисунки на италианския астроном от 1665 година. Както изяснили учените по-късно, то представлява мощен ураган антициклон, чиито ветрове се движат с невероятно висока скорост – около 430 км в час.
Най-ярките области на Голямото червено петно, чийто размер е равен на около три земни диаметъра, а средната му температура е минус 160 градуса по Целзий, съответстват на сравнително топлото ядро на урагана, заобиколено от по-студени външни вихри. Изучаването на тайните на този район ще бъде една от главните задачи на сондата Juno, която ще пристигне при Юпитер в средата на това лято.
Марк Лефлер (Mark Loeffler) от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА и колегите му са изяснили защо петното е оцветено в червен, а не в бежов или светлокремав цвят, както в останалите външни обвивки на Юпитер, като изучили спектралните свойства на различните вещества, които могат да се срещат в атмосферата на планетата гигант.
Проблемът е в това, че нито една от известните ни химични съставки на петното – амоняк, вода и амониев сулфат хидрат – не е способна да свети или да бъде оцветен в червено при никакви обстоятелства. Това карало учените десетки години да търсят механизмите, които да обясняват цвета на петното.
Както изяснили Лефлер и колегите му, „виновник“ за оцветяването на Голямото петно в червено са били не веществата в атмосферата на Юпитер, а космическите лъчи. Според физиците заредените протони и други частици, ускорени до свръхвисоки скорости, трябва периодично да проникват в горните слоеве на атмосферата над петното и да взаимодействат с различните молекули в тях, като ги карат да се разпадат и да променят структурата си.
Експериментите, проведени от учените в лаборатория, сочат, че взаимодействието на космическите лъчи и молекулите на амониевия сулфат хидрат водят до формирането на множество серни съединения. По-конкретно появяват се различни йони, които оцветяват частиците лед от NH4SH в зелен и други тъмни цветове. Тяхното взаимодействие с „нормалната“ окраска на Юпитер дава червения цвят на петното.
Потвърждение според Лефлер е това, че полученият от неговия екип спектър на амониевия сулфат хидрат много добре се вмества в данните, дадени от спектрометрите на „Хъбъл“ при наблюдения на петното.
От друга страна, различията между спектъра на NH4SH и данните от телескопа говорят, че в окраската на петното може да са замесени и други вещества, които тепърва предстои да се открият както с помощта на Juno, така и със земни наблюдения.
