Планетна система на 11 светлинни години от Земята може да е приютила живот

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Намирането на потенциално обитаема екзопланета не е толкова лесно. Орбитата на умерено разстояние от звездата-домакин е само първата стъпка. Размерът и съставът също играят роля – както и нивото на активността на огъня в звездата. И всичко това не означава много, ако системата е толкова далеч, че не може да се направят подробни наблюдения, за да се разбере дали планетата е обитаема.

Новооткрита система изглежда може да отметне голям брой от тези проблеми. И е невероятно близо – само на 10,7 светлинни години от Слънчевата система. Това означава, че скоро може да се превърне в една от най-проучваните системи в галактиката.

„Тези планети ще предоставят най-добрите възможности за по-подробни проучвания, включително търсене на живот извън нашата Слънчева система“, казва астрофизикът Сандра Джеферс от университета в Гьотинген, Германия.

Звездата се нарича Lacaille 9352 или GJ 887. В орбитата й учените са открили две екзопланети, които се предполага, че са скалисти, като Земята и Марс. Разстоянието до звездата им може да се нарече умерено. Това означава, че там е нито твърде горещо, нито твърде студено, което дава шанс да има течна вода на повърхността.

Засега в тази система са доказано открити две планети с близки орбити, но има потенциал за наличието и на трета планета. Това е достатъчно, за да гарантира интерес към системата GJ 887.

Самата звезда, която има около половината от масата на Слънцето, е червено джудже – вид дълголетна, сравнително малка звезда – което е най-разпространеният тип звезда в Млечния път.

Досега бяха открити много екзопланети, обикалящи около червени джуджета и тъй като тези звезди не са толкова горещи, колкото звездите като Слънцето, обитаемата умерена зона на техните планети е много по-близо, отколкото Земята до Слънцето.

Проблемът с червените джуджета обаче е, че те често излъчват интензивна звездна радиация и пламъци, които биха направили много от тези близки планети необитаеми, отнемайки атмосферата им.

И тук точно е разликата с GJ 887. За червено джудже звездата е невероятно спокойна – има много ниска активност на звездно излъчване, а яркостта й остава повече или по-малко равномерна. Това предизвиква голям интерес сред астрономите участващи в изследването Red Dots – проект за търсене на земни светове около близките звезди тип червените джуджета.

Като част от това проучване, звездата GJ 887 е изследвана в продължение на три месеца с помощта на инструменти с висока точност на Европейската южна обсерватория и телескопа с размер 3.6 метра на обсерваторията La Silla в Чили.

Астрономите са търсели съвсем леките промени в светлината на звездата, предизвикани от придърпването от гравитационното влияние на планетите в орбита около нея. При GJ 887 тези движения разкриха два различни периодични сигнала.

Движението на звездата може да се използва за изчисляване на масата на обектите, извършващи привличането. Изследователите откриват двете екзопланети, GJ 887b и GJ 887c, като анализират 200 дни архивни данни, получени от 2002 до 2004 година и ги сравняват със собствените си наблюдения.

GJ 887b има минимална маса около 4,2 пъти по-голяма от масата на Земята и обикаля звездата веднъж на 9,3 дни. GJ 887c има минимална маса около 7,6 пъти по-голяма от масата на Земята и обикаля звездата веднъж на 21,8 дни.

Тези маси поставят екзопланетите в категорията „супер Земя“, но без допълнително проучване е невъзможно да се каже дали те са скалисти или газообразни. При тази близост до звездата, двете планети е малко вероятно да бъдат обитаеми, но те са много близо до вътрешния ръб на обитаемата зона.

Третият сигнал обаче, ако се окаже, че представлява екзопланета, би представлявал тяло с 8,3 земни маси, точно в средата на обитаемата зона на звездата, с орбитален период от 50,7 дни. Има само един проблем – сигналът е засечен само веднъж в данните на HARPS.

Това предполага, че там изобщо може да няма екзопланета.
„Считаме третия сигнал за съмнителен и може да е свързан със звездна активност“, пишат изследователите в своята статия, но възможността това да е планета не може да бъде изключена с настоящите данни.

Това означава, че изследователите ще се върнат за друг поглед, за да видят дали този сигнал може да бъде приет отново, а планетарните учени също така ще искат да разгледат по-отблизо GJ 887b и GJ 887c.

Поради липсата на светкавична активност от звездата, двете екзопланети може да са запазили атмосферата си и тъй като светлината от звездата е толкова постоянна, тези атмосфери биха могли да бъдат засечени, тъй като светлината от звездата се отразява от тях.

Инструментите с които астрономите разполагат сега все още не могат да измерват това. Космическият телескоп James Webb обаче, планиран да бъде пуснат през следващата година, ще помогне да се даде по-сигурен отговор. Той ще бъде достатъчно чувствителен за директно изобразяване на близките екзопланети, което би трябвало да направи революция в областта на планетарната наука.

„Тези видове наблюдения биха могли да ни кажат за атмосферния състав на по-близките екзопланети“, обяснява астрономът Мелвин Дейвис от обсерватория Лунд в Швеция, който не е участвал в изследването.

„Ако по-нататъшните наблюдения потвърдят присъствието на третата планета в обитаемата зона, тогава GJ 887 може да се превърне в една от най-проучваните планетарни системи в нашата галактика“, казва Дейвис.

Изследването е публикувано в списание Science.

Категории на статиите:
Вселена

Коментарите са затворени.

Мегавселена