На езерото Лагуна Негра в чилийските Анди завършиха изпитанията на плаващ робот, готвещ се да се спусне на Титан – най-големия спътник на планетата Сатурн.
Луната Титан е единственото космическо тяло в Слънчевата система, на чиято повърхност постоянно присъства течност. Основно тя се състои от метан и етан (които на Земята обикновено са в газообразно състояние). Но това, че на тази луна има стабилни водоеми (море, езера), прави Титан най-подобния на нашата планета обект в Слънчевата система.
През януари 2005 г. НАСА и Европейската космическа агенция изпратиха на Титан сондата „Хюйгенс”, която се спусна с парашут през дебелата атмосфера на спътника. Апаратът кацна в мека кал от въглеводороди и транслира данни около 90 минути. След това батерията му излезе от строя и връзката прекъсна.
Оттогава се планират няколко мисии към Титан, включително с морски роботи за изучаване на морето на Северния полюс на луната.
Научен екип начело с астробиолога Натали Карбъл изпрати прототипа PLL на езерото Лагуна Негра през 2011 г. Две години роботът определя размерите на езерото, изучавайки неговите околности, pH и метеорологични явления.
Робот на НАСА ще се спусне в езеро на Титан.
© NASA/JPL
Засега това е само предшественик на робота, който ще замине за Титан – инструментите на спускаемия модул са предназначени за наземна среда.
„Той еволюира – твърди Карбъл. – Преди петнайсет години тествахме бъдещите марсоходи в пустинята.”
Две зими PLL е изучавал Лагуна Негра без надзор, но екип от института SETI се готви да го навести и да осъществи най-амбициозната част от проекта – да даде на робота собствен интелект.
Езерото Лагуна Негра в чилийските Анди, където са провеждани изпитанията на прототипа на бъдещия изследовател на Титан.
© Andesnahuel/Wikimedia commons
Връзката между Земята и Титан може да се осъществява със забавяне от няколко часа, тъй като роботът трябва да се сдобие със способност да взема самостоятелно някои решения. На Титан са възможни дъждове и други природни явления, роботът разузнавач трябва да разбира кога се случва нещо необичайно и да го фиксира. Затова му е необходимо да си представя какво означава „нормално” състояние на околната среда.
„Еволюцията на автономното съществуване и мислене ще обхване всички междупланетни роботи, а не само тези, които ще заминат за Титан – казва Натали Карбъл. – Ние ще създадем ново поколение роботи, които няма само да стоят и да чакат нашите заповеди.”
Натали Карбъл (вдясно) на фона на плаващия в Лагуна Негра робот PLL
© SETI
Една от главните причини за научния интерес към Титан е възможността на него да съществуват (или да са съществували) форми на живот. Водещият инженер на проекта PLL Трей Смит отбелязва, че заради въглеводородната атмосфера и „газовите” езера там по-скоро „протичат интересни химични реакции”.
„Нито едно живо същество на Земята не е способно да оцелее на Титан – казва той. – Но това не означава, че там няма екзотични форми на живот.”
