„Плаващите камъни“ са съществували още преди 200 млн години

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

В Долината на смъртта (Death Valley) в Калифорния, се намира сухото езеро Racetrack Playa, което е прочуто с това, че е дом на така наречените „плаващи камъни“.

Тук големи и тежки скали, редовно се движат по земята, оставяйки дълги и дълбоки следи зад себе си.

Такива коловози оставени от „плаващи камъни“ сега са открити на неочаквано място – вкаменелост отпреди 200 милиона години, на която има и изключително добре запазени отпечатъци от динозавър.

Всъщност тази вкаменелост, която ясно показва формата на стъпалото и равномерната текстура на кожата на прозавропод – ранен сауропод, е на показ от 1896 г. Никой обаче не е обръщал внимание за дългата, оставена пътечка до отпечатъците от динозавър, докато палеонтологът Пол Олсен от Колумбийския университет я забелязва през 2017 г.

Той и колегите му, представят своите открития на есенната среща на Американския геофизичен съюз през 2019 г. Те твърдят, че следата, която се вижда на тази вкаменелост, е оставена от древен „плаващ камък“.

Как скалата се е плъзгала през отпечатъците на динозавъра? Според Олсън и колегите му откритието може да бъде доказателство за кратко замръзване на температурите в тропиците по време на ранния период Юра преди около 200 милиона години, когато светът на динозаврите се разширява, а бозайниците започват да се развиват и диверсифицират много бързо.

Това заключение има връзка с това как „плават“ камъните. Геолозите са били заинтригувани от тези плъзгащи се камъни от десетилетия и са създали две теории за механизма на такова плъзгане. Едната от тях включва наличието на лед.

Първо обаче, те е трябвало да изключат другата теория, свързана с микроби. Един от начините, по които скалите могат да „плават“, е с помощта на микробни рогозки, като тези, които се наблюдават в калните долини в Испания. Там скалите се блъскат и носят през хлъзгавата кал от водни вълни предизвикани от вятъра, като оставят следи в микробните рогозки. Останалите удивителни характеристики на този фосил обаче, в голяма степен изключват този вариант.

„Когато микробната постелка се сгъсти, тя всъщност би унищожила детайлите на стъпалото на динозавъра“, казва Олсен. „С други думи, тези прекрасни текстури на кожата на прозавропода не биха преживели микробна постелка“.

Това оставя другият механизъм, за който знаем. Той може да се види в Racetrack Playa, където мистерията на „плаващите камъни“ беше решена едва през 2014 година.

Първо, зоната трябвало да се напълни с вода през зимата, достатъчно количество, за да се образува плаващ слой лед отгоре, но не толкова, че камъните да са изцяло потопени. След това, когато падне нощта, трябва да се случи точно подходящата температура, за да се създаде лед, който трябва да е достатъчно дебел, за да издържа скала, но и достатъчно тънък, за да може да се движи свободно.

Когато слънцето изгрее, ледът се топи и се напуква на парчета, плаващи отгоре на водата. Тези плаващи панели са издухани във водата от изненадващо леки ветрове, изтласкващи скалите пред тях.
По този начин скали с тегло около 320 килограма са можели да плават по земята, като оставят следи в хлъзгавата мокра кал. Тъй като вятърът духа в една посока, следите от няколко камъка са ориентирани по един и същи начин.

След това, когато водата се е изпарила, калта се е втвърдила, като се запазват фосилизираните отпечатъци.

Тази теория ни връща към хипотезата за внезапното замръзване в тропиците, идея, която обаче създава и известни проблеми.

Проблемът е, че фосилът със следите от „плаващи камъни“ и стъпка на динозавър, е бил изкопан в Портланд, Кънектикът – регион, който преди 200 милиона години е бил по-екваториален, намиращ се на около 18 градусова ширина, с ниска височина. По-голямата част от растенията и животните в региона по това време не са били пригодени за мразовити условия.

„Няма причини да мислим, че замръзването би било нормална ситуация там“, казва Олсън.

Възможно е обаче обяснение и на тази ситуация. Преди около 201,3 милиона години се случва масовото изчезване на видове, което бележи началото на периода Юра. Тогава изчезва 76 процента от целия живот на Земята.

Смята се, че това е причинено от вулканична активност, която изхвърля газове в атмосферата. В краткосрочен план подобни вулканични събития могат да доведат до значително охлаждане – това, което е известно като вулканична зима.

Такива микро-зими предизвикани от вулкани всъщност могат да се забележат и в ново време – например, изригването на вулкана Пинатубо във Филипините през 1991 година, охлажда глобалните температури със средно 0,6 градуса по Целзий за 15 месеца.

Изследователите смятат, че ефектът от вулканичната активност на границата между Триас и Юра би могъл да промени условията в тропиците, за да станат те подходящи за наличието на „плаващи камъни“ и оставените от тях пътеки, подобни на тези, които виждаме в Racetrack Playa днес.

„Това може да е доказателство за охлаждането, причинено от вулканичната зима“, каза Олсън.

Тази теория е правдоподобна, но не е напълно окончателна. Учените не могат да потвърдят със сигурност, че следата е направена от камък или че не е имало микробна постелка на това място.

Един от начините да се потвърди тази теория би било да се намерят повече вкаменени коловози, оставени от „плаващи камъни“, особено ако са групирани заедно. Ако тези следи са ориентирани в една и съща посока, това би било доста убедително доказателство в полза на ледената теория за „плаващите камъни“.

Изследването е представено на есенната среща на Американския геофизичен съюз през 2019 година.

Категории на статиите:
Процеси

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори