Членовете на изчезналата през XIX век в Северна Канада морска експедиция на сър Джон Франклин са били принудени да практикуват екстремни форми на канибализъм, твърдят учени.
Анализът на костите на моряците сочи, че умиращите от глад членове на експедицията не само са яли месото на загиналите си другари, но и са извличали костния мозък от техните останки.
Ново изследване на темата е представено в сп. Journal of Osteoarchaeology.
Водолаз изследва отломки от „Еребус“ през април 2015 г. Мястото на 378-тонния кораб с парен локомотивен двигател е било неизвестно чак до 2014 година.
През 1848 година моряците взели решение да оставят заседналите в ледовете кораби с голям товар продоволствия и да изминат 1609 километра на юг, към залива Хъдсън. Планът се оказал безразсъден и обречен – птиците там били малко, а за улов на риба трябвало да пробиват дебелия лед. Дори инуитите избягвали тези места. В резултат моряците не успели да изминат дори една пета от пътя.
Корабната камбана на „Еребус“.
За канибализъм сред умиращите членове на екипажа на Франклин е станало известно още в средата на XIX век. Канадските антрополози са провели повторен анализ на 35 кости на моряци, събрани в два района – Бут Пойнт и залива Еребус. Характерни увреждания сочат, че останките дълго време са били варени, за да се извлече костният мозък, пише Lenta.ru.
Този извод се съгласува със свидетелства на инуити, разказващи за купчини пречупени кости.
Археолог под ледовете. За да стигнат до отломките на „Еребус“, почиващи на дъното на залива Куин Мод (69 градуса северна ширина), се наложило да пробият лед с дебелина два метра. Канадските военни помогнали на учените.
Антрополозите не могли да отговорят на главния въпрос – какво е накарало моряците да изоставят корабите и да се отправят на самоубийствен поход на юг. Съществува хипотеза, че разумът на екипажа се е замъглил поради отравяне с олово, което се съдържало във водата от дестилационната система на корабите. За потвърждение на тази хипотеза е необходимо провеждане на анализ на зъбите на моряците.
Артефакти от „Еребус“ демонстрират изобретателността на моряците от XIX век. Тази стъклена призма е служила като илюминатор, през който светлината от горната палуба е попадала в слабо осветената долна палуба.
Експедицията под ръководството на сър Джон Франклин, в състав 129 войници и офицери, тръгва от Англия през 1845 година в търсене на Северозападен проход – морски път от Атлантическия към Тихия океан, по северния бряг на Северна Америка, през Канадския арктичен архипелаг.
Обшивката и мачтата на „Еребус“.
Както смятат изследователите, корабите са попаднали в плен на ледовете през 1849 година в района на остров Кинг Уилям и екипажите са ги изоставили в стремеж да достигнат цивилизовани места. Но никой не успял да оцелее.
Учени и техници вадят оръдието от „Еребус“ от ледовете. По време на пролетната експедиция археолозите нощували на леда няколко дни поред, като се спускали на дъното от осем сутринта до десет часа вечерта.
През 1854 година лекарят и пътешественик Джон Рей записал разказите на местните ескимоси и получил от тях предмети, принадлежали на екипажа на корабите на Франклин. Въз основа на разказите на инуитите Рей първи изказал предположение за канибализъм сред участниците на изчезналата експедиция и предизвикал гнева на британската общественост.
В полемика с Рем на страниците на британския печат влязъл писателят Чарлз Дикенс, който настоявал за принципна невъзможност за канибализъм сред моряците от Кралския британски флот.
На оръдие от кораба се виждат инициалите GR, девизът на британските монарси HONI SOIT QUI MAL Y PENSE и корона. Инициалите сочат, че оръдието е отлято по време на управлението на крал Джордж III.
Чак 150 години след изчезването на експедицията учените изяснили, че корабите са заседнали близо до остров Кинг Уилям. Екипажът е презимувал на острова, а след това, изтощени от глад и болести, членовете му са се опитали да стигнат до Голямата земя. По пътя са загинали всички.
През 2014 година канадски учени откриха един от корабите на Франклин – „Еребус“. Фрагменти от него се намират на дълбочина 11 метра. Археолозите продължили спускането под ледовете и са извадили множество предмети, разказващи за живота на експедицията.
