Във Франция почина първата жена, претърпяла операция за присаждане на лице, предаде Франс прес, като се позова на съобщение на Университетската болница във френския град Амиен, в която й беше присадено лицето и която следеше нейното здравословно състояние след операцията.
В съобщени на болницата се казва, че Изабел Диноар е починала на 49 години в резултат на продължително заболяване. Смъртта й е настъпила на 22 април тази година, но съобщението е направено чак сега, след като по-рано днес френският в. „Фигаро“ публикува информация за кончината на Диноар, предаде Франс прес. В съобщението на болницата се уточнява, че семейството на Диноар не е искало през април да се разгласява, че тя е починала.
На 27 ноември през 2005 г. Изабел Диноар претърпя операция в университетската болница на Амиен по присаждане на долна част на лицето. До интервенцията се стигна, след като през май на същата година Изабел, която по онова време беше на 38 години, беше ухапана жестоко от кучето си – лабрадорката Таня, която до този момент изобщо не я е хапала, припомня „Фигаро“.
В операцията, която беше световна премиера, участваха няколко десетки хирурзи и медицински сестри. Ръководителите на двата екипа, оперирали Изабел, бяха професор Бернард Девошел, началник на отделението за лицево-челюстна хирургия в клиниката в Амиен, и професор Жан-Мишел Дюбернард, началник на отделението по урология и трансплантации в болницата „Едуар Ерио“ в град Лион.
За първи път Изабел се появи пред медиите на 6 февруари 2006 г., за да покаже новото си лице. Тогава тя разказа какво се е случило в нощта, когато е била обезобразена от кучето си. Изабел сподели, че е заспала, след като приела много сънотворни. Когато се събудила, тя решила да запали цигара. Не успяла да задържи цигарата в устата си и се зачудила защо. Забелязала кръв в леглото си и кучето й до нея. Отишла в банята, за да се погледне в огледалото и видяла ужасяваща гледка. Долната част на лицето й била превърната в пихтия в резултат на ухапването на кучето. Изабел споделя, че не могла да повярва на очите си, защото не усещала никаква болка, вероятно заради приетите сънотворни.
След този разказ в медиите се появиха спекулации, че в нощта на инцидента Изабел може би е искала да се самоубие. Това породи полемика и в медицинските среди, защото крехкото в психологически план състояние на пациент е противоиндикация при операции за присаждане на органи и тъкани.
След като постъпила в болницата в Амиен, обезобразената Изабел била захранвана със сонда. Тя нямала кожа и устни, не можела да диша през носа. По време на петте месеца до операцията тя се движела из коридорите на болницата с маска, за да не плаши хората.
След трансплантацията Изабел започнала да се храни след няколко дни. Тя се научила отново да движи устните си, да говори, да усеща новото си лице. През годините обаче здравето на Изабел се влошило. На два пъти организмът й отхвърлял присадената част от лицето. При втория път тя загубила способността да движи устните си. Лекарствата, които приемала срещу отхвърляне на присаденото лице, благоприятствали пък за развиването на две онкологични заболявания у Изабел, пише в. „Фигаро“.
От 2005 г. са извършени над 30 трансплантации на лице в света. Ето и ключовите етапи от историята на трансплантациите на лице от 2005 г. насам.
– 27 ноември 2005 г. – Франция: На Изабел Диноар, на 38 години, обезобразена от ухапване на кучето си, е присадено лице в зоната нос-уста-брадичка. Операцията е извършена в Амиен от екипите на професор Бернар Девошел от университетската болница Амиен и професор Жан-Мишел от Лион.
– 13 април 2006 г. – Китай: В болницата в Сиан е извършена трансплантация на две трети от лице, като реципиентът е фермер, нападнат от мечка. Той умира през юли 2008 г., след като е отказал лекарствата за отхвърляне на трансплантираните органи и е започнал да приема традиционни китайски билки.
– 21 януари 2007 г. – Франция: Присаждане на лице в зоната нос-уста-брадичка и част от бузите върху млад мъж, страдащ от неврофиброматоза от тип 1 – нелечима болест, която обезобразява лицето. Операцията е извършена в университетската болница в Кретей, край Париж, от екипа на професор Лоран Лантиери.
– декември 2008 г.- САЩ: На американката Кони Кълп са присадени 80 процента лице в болницата Кливланд клиник в щата Охайо, пет години след като мъжът й я прострелял в лицето. Операцията е ръководена от Мария Симеонов.
– 4-5 април 2009 г. – Франция: Лоран Лантиери извършва присаждане на лице и присаждане на две ръце едновременно на тежко обгорен 30-годишен мъж. Пациентът умира от сърдечна недостатъчност два месеца по-късно.
– 9 април 2009 г. – САЩ: В Бостън в болницата Бригън енд уомънс е извършена трансплантация на 80 процента лице на мъж с тежки рани.
– март 2010 г. – Испания: Екип от болницата Вал д’Еброн в Барселона, ръководен от Жоан Пере Баре извършва първата цялостна трансплантация на лице на мъж, пострадал при инцидент. Присадени са кожа, мускули на лицето, клепачи, нос, устни, горна челюст, зъби, небце, кости на скулите и долна челюст.
– юни 2010 г. – Франция: Професор Лантиери извършва в Кретей първа трансплантация на лице, включваща и присаждане на клепачи и слъзни канали на пациент, страдащ от генетично заболяване.
– 19-20 март 2012 г. – САЩ: Най-пространната трансплантация на лице до този момент, включваща двете челюсти, зъби и език, извършена върху 37-годишен мъж, обезобразен в резултат на инцидент. Операцията е извършена в Медицинския център на университета в щата Мериленд.
– август 2015 г. – САЩ: Екип на професор Едуардо Родригес от медицинския център Лангон в Ню Йорк извършва пълно присаждане на лице, скалп, уши и ушни канали на бивш пожарникар-доброволец. (БТА)
