Под пустинните пясъци на Южен Египет откриха византийски манастир

Археолози от Върховния съвет по антиките, по време на систематични разкопки на обекта Ал-Деир в село Ал-Каря, в центъра на губернаторство Сохаг, направиха откритие с изключителни размери: останки от цял ​​монашески жилищен комплекс, датиращ от византийския период.

Това откритие, представено като най-пълното по рода си в региона, открива безпрецедентни възможности за изучаване на пространствената и дисциплинарната организация на най-ранните християнски общности в Южен Египет, епицентърът на ранното монашество.

Структурите, построени изцяло от кирпичени тухли – типичен строителен материал за долината на Нил, адаптиран към нова духовност – се издигат над земята, разказвайки история за общност и уединение.

Министърът на туризма и антиките Шериф Фати подчерта, че това откритие въплъщава богатството и разнообразието на цивилизационното наследство на Египет през различните епохи.

Мохамед Исмаил Халед, генерален секретар на Върховния съвет по антиките, подчерта научното значение на този обект, отбелязвайки, че получената информация допринася значително за разбирането ни за истинската същност на монашеския живот в Горен Египет през византийския период.

Според Халед, предварителните резултати от разкопките показват организирано селище и поминък в откритите сгради.

Това води до хипотезата, че това са били жилищата на самодостатъчна монашеска общност, която е обитавала мястото през този исторически период.

Разположението на комплекса вече започва да се оформя.

Професор Мохамед Абдел Бадие, ръководител на сектора „Египетски антики“ към Съвета, съобщи, че мисията е открила останки от няколко правоъгълни сгради, ориентирани от запад на изток, с размери от 8 на 7 метра до 14 на 8 метра.

Тези структури, чиито стени все още запазват следи от мазилка и имат вградени ниши и ниши, са помещавали правоъгълни зали.

Някои от тези помещения се отличават с апсидална структура или отделна апсида в източната част, несъмнено предназначена за молитва и общо поклонение.

Наред с тези общи части е имало поредица от малки помещения, покрити с тухлени сводове, които археолозите интерпретират като килии или отделни монашески килии, места за абсолютно уединение и лична медитация.

Пространствената организация се допълва от дворове, разположени от южната страна на сградите, които са служили като главни входове, както и от останки от кръгли помощни конструкции, вероятно маси или пейки от трапезарията, където общността се е събирала за хранене.

Разкопките са разкрили и находки, свидетелстващи за практическата и литургичната дейност на манастира.

Мохамед Нагиб, генерален директор на Службата за антики в Сохаг, разказва за откриването на основите на няколко структури, служещи като складови помещения или резервоари.

Тези цистерни, построени от червени тухли и варовик и покрити с водоустойчив слой червен хоросан, са били предназначени за съхранение на вода. Жизненоважен ресурс в пустинята – или може би за определени промишлени или занаятчийски дейности, свързани с автаркичната икономика на манастира.

Най-значимият архитектурен елемент, открит до момента, е сграда от кирпичени тухли, 14 на 10 м, ориентирана по оста изток-запад.

Всички индикации сочат, че това е била главната църква, обслужваща манастирския комплекс.

Планът ѝ следва традиционната триделна базилика: централен кораб (наос), хор (хор) и светилище (хайкал) или презвитерий.

В кораба са открити основи на пиластри от кирпичени тухли, което предполага, че пространството е било покрито от централен купол.

Светилището, разположено в центъра на източната стена, е полукръгло (апсида), фланкирано от две малки помещения, типични за коптските църкви: пастофории, използвани за приготвяне на елементите за Евхаристията.

Материалната страна на ежедневието на манастира е отразена в забележителна колекция от движими артефакти.

Професор Уалед Ел-Сайед, ръководител на археологическата експедиция на мястото на разкопките, уточни, че сред намерените предмети се открояват няколко амфори за съхранение, някои от които имат надписи на раменете, които биха могли да съответстват на букви, цифри или дори собствени имена.