През есента на миналата година се случва нещо странно. Научноизследователски кораб открива, че малък остров в Коралово море североизточно от Австралия… не съществува, макар че е отбелязан на картите. Той не е станал жертва на повишеното ниво на морето. Островът просто никога не е съществувал.
Изследователите, „закрили” късчето суша, правят официален отчет и се опитват да обяснят откъде е дошла грешката.
Корабът RV Southern Surveyor се отправя на път, но не за инспекция на острови. Екипът изследователи се занимава с измерване на морското дъно с цел изучаване тектониката на плочите в Коралово море. Учените се интересуват не само от дълбочината, но и от магнетизма (магнитното поле се „заключва” в породи, образувани от изстинала магма в срединноокеанските хребети), гравиметрични измервания (които откриват изменения в плътността на породите), както и от стари образци породи.
„Забелязахме петно в околностите на Нова Каледония – остров Санди – спомня си аспирантът Сабин Захирович от университета в Сидни. – Тогава не знаехме името на острова, тъй като той не фигурираше на главната навигационна карта – само на нашата научна карта и в Google Earth.”
Любопитството във веселата компания надделява и те убеждават капитана да приближи, за да разгледат.
„Това е толкова далечен от традиционните маршрути регион, че навигационната карта наистина можеше да греши, тъй като много измервания за последен и единствен път са правени там още през XVIII в., по времето на експедицията на капитан Кук – разказва Захирович. – Освен това дъното на океана постоянно се променя от подводните вулкани, които могат да израснат само за ден, така че и най-съвременните карти невинаги са верни.”
Но по време на преминаването покрай и „над” острова измерванията не показват нищо необичайно – дъното остава на километър и половина под кила. Навигационната карта се оказва точна, но за научните карти и Google Earth не може да се каже същото.
Остров Санди на картата на Google Earth.
След като информационните агенции улавят сензацията, географите се захващат за картите и масовите данни. Може би навигаторът е допуснал грешка и островът все пак съществува? А може би Санди е резултат на невярна интерпретация на необработени спътникови данни за температурата на повърхността на океана или разпределението на хлорофила? Всъщност не, такава грешка не може да има, защото за подобни данни се натрупват сведения за сушата, за да се изключи грешка.
Много неща стават ясни, ако се обърне внимание на снимката на „острова” в Google Earth. Това е просто черно петно. С други думи, спътникът е заснел област, която автоматично е изключена от данните поради наличието на суша, но след това, при налагането на изображенията, суша там не се показала и ето че останало тъмно петно.
След това островчето се промъкнало в публично достъпния масив данни, включително в популярния World Vector Shoreline Database. Между другото, Австралийската хидрографска служба след собствени рутинни изследвания изтрила острова от своите карти още през 1985 г., а французите, на които принадлежи Нова Каледония, се усетили още по-рано – през 1974 г.
Пита се: ако специалистите са знаели, че там няма остров, защо не са съобщили това на широките маси? Захирович пояснява, че хидрографските служби обикновено влизат в състава на националните военноморски сили, които или засекретяват своите данни, или не ги правят обществено достояние, а само ги продават.
Затова сведенията за отсъствието на острова не намерили място в общодостъпния набор данни. Друга причина е прекомерната предпазливост – ако все пак има остров и той се премахне от картите, корабите ще засядат.
Въпросът е обсъждан на заседание на Американския геофизически съюз през декември 2012 г., където австралийските пътешественици разбрали например, че в САЩ за подобни неща се изисква одобрението на Конгреса.
Хубаво, но откъде са се взели сведенията за наличието на суша на това място? Доколкото успели да изяснят изследователите, Санди за първи път се е появил на картата на Британското адмиралтейство през 1908 г. Той има същата форма и същите размери, както и на Google Earth. В коментари към картата е отбелязано, че островът е открит през 1876 г. от китоловния кораб Velocity.
Може ли да се предположи, че това е бил нисък остров, скоро разрушен от ерозията и скрил се под вълните? Не, иначе RV Southern Surveyor щеше да го открие. Възможно е екипажът на Velocity да е допуснал грешка и невярно да е определил координатите на острова. Възможно е грешката да е допусната от този, който ръчно е копирал картата.
Но изследователите предпочитат да запазят презумпцията за невиновност на китоловците и намират друго обяснение. Изригванията на подводни вулкани по тези места не са рядкост и техен резултат може да са огромни „салове” от пемза, плаващи заедно с течението. Например един такъв сал, образувал се след изригване край бреговете на Тонга през 2001 или 2002 г., бил забелязан на 20 км от Санди. Това не е случайно съвпадение, а следствие от картината на течението. Нищо странно няма, че този сал от пемза е бил взет за остров.
Веселата история за несъществуващия остров е добър урок за всички. Данните, колкото и популярни и удобни да са те, не са безгрешни. Те следва да се проверяват и препроверяват, но за това най-често няма пари, подчертава Захирович. Плюс нежеланието на държавните ведомства да помагат на науката със своите тайни.
„Казват, повърхността на Луната и Марс са изучени по-добре, отколкото нашите океани – напомня ученият. – Необходимо е да насочим допълнителни усилия към тайните на океаните и провеждането на глобални изследвания на морското дъно, тъй като това ще помогне да разберем как се формира повърхността на нашата планета, как оцеляват уникалните и крехки екосистеми, които също трябва да бъдат каталогизирани и изучени.
Спускането на Джеймс Камерън в Марианската падина през 2012 г. беше отразено широко и това помогна отново да се повдигне проблемът.”
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Eos.
Източник: Ars Technica
