Първото, което се набива на очи в Помпей, е грамадата на Везувий, но жителите на този злощастен древноримски град са преживели много повече.
Предварително изучаване на единадесет местни храма навело изследователите на мисълта, че поне девет от тях са били ориентирани към точките на изгряване на определени звезди или положението на Слънцето и Луната в дни с особена важност.
Ако хипотезата бъде доказана, ще започнем малко по-добре да разбираме религиозната бъркотия, характерна за епохата на разцвета на Римската империя.
В продължение на няколкостотин години Помпей е бил важно гръцко и финикийско пристанище, докато в 80 г. пр.н.е. не се озовал под римска власт. Везувий засипал града с пепел и го запазил за археолозите.
Ванс Тид от изследователската компания Astro-Archaeology Surveys (САЩ) обърнал внимание на това, че невинаги сведенията, които може да се получат, изучавайки града, съответстват на данните от писмените източници. Например според правилата на римската архитектура фасадите на религиозните съоръжения трябвало да са ориентирани на запад, но някои помпейски храмове не ѝ се подчиняват.
Тид смята за очевидно, че Помпей като пристанищен град е бил кръстопът на култури. Според думите му морските вълци слизали на брега заради две неща – заведения с определена репутация и храмове, където измолвали от боговете попътен вятър. Следователно Помпей, както и много други населени пунктове от подобен род, представлявал микрокосмос на Средиземноморието, където се съхранили най-различни религиозни традиции.
Специалистът се въоръжил с цифров модел на града, спътникови снимки, георадарни данни и карти за положението на звездите в древни времена, след което успял да установи, че повечето храмове сочат към небесни обекти, играли важна роля в гръцката, римската и египетската митология.
Например гърците и римляните вярвали, че ловецът Орион е бил убит от скорпион. Съзвездията Орион и Скорпион изгряват над хоризонта в различни времена на годината, буквално сякаш се гонят по небето. Тид изяснил, че помпейският храм на Юпитер сочи към точката на първото утринно появяване на звездата Саргас – „жилото“ на Скорпиона, докато Дорийският храм е обърнат към точката на първата поява на Ригел – „петата“ на Орион.
Колкото и да е странно, гръцките храмове, посветени на Аполон и Афродита-Венера, ако се вярвана Тид, са насочени към с нищо незабележителната звезда Факт, която не играе никаква роля в гръцко-римската митология. Но Тид е открил сведения, че към Факт са били ориентирани 12 храма в Тива, посветени на бог Амон. Вероятно пред нас е пример за религиозен синкретизъм, характерен за елинистичната епоха.
Помпейските храмове. © Vance Tiede
Други учени засега не бързат да правят изводи от изследването на Тид. Ако стане ясно, да речем, че в римски времена по бреговете на Средиземно море е имало десет храма на Изида, ориентирани към Луната, това вече ще е друго нещо.
В самата идея, че древните храмове са строени с оглед на звездите и съзвездията, няма нищо осъдително – достатъчно е да обърнем внимание на това каква роля са играли разказите за небесните обекти в митологията.
Тид внимателно изслушал колегите си и сега възнамерява по аналогичен начин да изучи и други римски градове – на първо място тези, които са съвместявали различни култури.
Резултатите от изследването са представени на 223-тата конференция на Американското астрономическо общество.
