В Южно Мексико се намира яма, наречена Сак Уаюм, пълна с вода. Тя и до днес плаши жителите на близките села. Древните маи, изглежда, също са предпочитали да я заобикалят отдалече.
Подводни археолози начело с Брадли Ръсел са открили намек за разгадаването на страшната слава на тази пещера (по-точно сеноте), установявайки, че подът на двете камери е обсипан с човешки кости. Това, което се открило пред очите им, сега ще видите и вие (снимките са на National Geographic.)
Сенотето е разположено до развалините на древния град Маяпан, на около 40 км южно от Мерида, столицата на щата Юкатан. В периода на своя разцвет (1150–1450 г.) Маяпан бил голям търговски център. Там са живели поне 17 000 души. Каменна стена обкръжавала пространството от 4,2 км² и правела чупка по такъв начин, че Сак Уаюм да остава извън пределите на града, но съседното сеноте Шкотон, напротив – било в градските предели заедно с четиридесет други, които служели като източник на вода в това сушаво варовито плато. Такава чупка стената прави само на това място.
Водата започва на дълбочина 11,5 м.
Преди археолозите да пристъпят към изучаването на пещерата, шаманът Теодормио Сан-Сорес провежда традиционен обред, който на езика на съвременните маи носи названието jeets’ lu’um, което се превежда като „успокояване на земята“.
Боговете се молят за разрешение за влизане в сенотето, както и да успокоят легендарния пазител – гигантски пернат змей от древния мексикански мит с конска глава, свързвана с жребците, доведени от испанските конкистадори от Новия свят. Според местното поверие пазителят крадял децата, озовали се прекалено близо.
Легендата обединява традиционните вярвания на маите и шаманът поставя на маса олтар, ориентиран към четирите сакрални точки на вселената на маите и централната ос, съединяваща земята с небето и подземния свят, но не забравя и християнския кръст.
Текстът на молитвата към древните богове включва съвременни религиозни препратки. Изток, запад, север и юг се представят от три вида храна – задушено пиле, смес от царевично брашно със захар и вода (saka’) и гъст пикантен бульон (k’ol). На пазителя се оставя чаша със сака, изрязана от тиква.
Когато археолозите се спускат под водата, от дъното се повдига утайка, чиито призрачни облаци наистина приличат на обезпокоено от неканените гости чудовище. Едновременно от малка пукнатина се вдига облак варовикова мъгла. Съвпадение?
Един от първите черепи, открити от изследователите, е принадлежал вероятно на жена. Горната му част е сплескана – известно е, че маите от този период умишлено са деформирали черепите на своите деца.
„Дупката в челото най-вероятно е направена след смъртта, но не е причината за нея“, казва Ръсел.
Досега екипът му е открил десет черепа в тази камера, вероятно още се крият сред скалите и утайката.
Срещат се останки не само на хора, но и на животни. Археолозите смятат, че това не е резултат от жертвоприношение, а случайност – добитъкът по невнимание е падал в ямата и е потъвал и това не се е случило в древни времена. Днес по тези места пасат много крави, които ходят там на водопой.
Какъв късмет – добре съхранена челюст на 18-годишен човек! Емайлът е защитил зъбната тъкан, а това значи, че има надежда за датиране с радиовъглероден анализ.
През този тесен проход археологът Лисет Педроса Фунтес прониква във втората камера. Помещението, което изцяло се намира под вода, е около два пъти по-голямо от първото. Дълбочината достига до 35 метра. Макар да няма изход към повърхността, тук също лежат кости. Вероятно са попаднали тук след падане на тавана на първата камера.
Общо в двете камери са открити 15 черепа и намек за още скрити под отломките и утайката. Срещат се останки на мъже и жени, млади и възрастни. Защо са тук?
В Маяпан покойниците са погребвани до домовете си, следователно пред нас не е гробище. Върху костите няма следи, свидетелстващи за насилствена смърт, тоест не става дума за жертвоприношения.
Останките се съпътстват от обикновени стомни за вода, но едва ли те са хвърлени от представители на елита.
Ръсел смята, че отговор на загадката може да даде разположението на Сак Уаюм. Той се намира южно от Маяпан – в посока на митологичната подземна прародина на човечеството, наречена Шибалба. Мъртвите може да са погребвани тук, за да дочакат следващия цикъл на сътворението на света. Но защо не всички?
Табуто, изразяващо се в представите за съществуването на пазител и изнасянето на сенотето извън пределите на града, вероятно е било свързано с това, че тук са изхвърляни хора, загинали от някаква зараза, например чума.
И до днес възрастните разказват, че видели странна змия, която три пъти пропълзяла около сенотето и се гмурнала под водата.
Но младите не вярват в подобни небивалици.
