Учените потвърдиха, че Вояджър 2 е навлязъл в междузвездното пространство (interstellar medium – ISM), областта на пространството извън границата с формата на балон, произведена от вятъра, изтичащ навън от Слънцето.
Това го прави вторият създаден от човека обект – след Вояджър 1 през 2012 г. – който се измъква от влиянието на Слънцето.
В статия в списание Nature Astronomy Дон Гърнет и Бил Кърт от Университета в Айова, САЩ, отчитат окончателен скок на плътността на плазмата, открит от инструмент на плазмената вълна на Вояджър 2.
Това, казват те, е доказателство, че апаратът преминава от горещата плазма с по-ниска плътност, характерна за слънчевия вятър, до хладната плазма с по-голяма плътност на междузвездното пространство. Подобно нещо се случи и с Вояджър 1.
„В исторически смисъл старата идея, че слънчевият вятър просто ще бъде постепенно затихващ, когато се стигне по-нататък в междузвездното пространство, просто не е вярна“, казва Гурнет, който е главен изследовател на инструмента за плазмени вълни на борда на двата космически кораба.
„Ние показваме с Вояджър 2, а преди това и с Вояджър 1, че там има различна граница. Просто е удивително как флуидите, включително плазмите, образуват граници.“
Статията на Гърнет и Кърт е една от петте в списанието, потвърждаващи преминаването на Вояджър 2 в междузвездното пространство и предоставя подробности за характеристиките на хелиопаузата, най-външната слънчева структура и границата между хелиосферата и междузвездното пространство.
Влизането на Вояджър 2 в междузвездното пространство е станало на 119,7 астрономически единици (1 AU представлява разстоянието от Земята до Слънцето), или на повече от 17 милиарда километра от Слънцето. Вояджър 1 премина в ISM при 122.6 AU.
Двата космически кораба са стартирали в рамките на седмици един след друг през 1977 г., с различни цели на мисията и траектории през космоса, но въпреки това те преминават в ISM на приблизително едно и също разстояние от Слънцето.Това дава ценни данни, според Кърт, за структурата на хелиосферата.
„Това означава, че хелиосферата е симетрична, поне в двете точки, в които космическите кораби Вояджър се я пресекли“, казва той. „Това показва, че тези две точки на повърхността са почти на едно и също разстояние.“
„Има почти сферичен фронт „, добавя Гърнет. „Нещо като тъп куршум.“
Данните от Voyager 2 също дават информация за дебелината на хелиосферата, външния участък на хелиосферата и точката, където слънчевият вятър се сблъсква с приближаващия вятър идващ от междузвездното пространство. Гърнет оприличава това с ефекта на снегорин на градска улица.
Изследователите твърдят, че heliosheath (това е областта на хелиосферата отвъд крайния шок, където слънчевият вятър се забавя, компресира се и става турболентен от взаимодействието си с междузвездната среда) е с различна дебелина въз основа на данни, показващи, че Вояджър 1 е летял с няколко AU по-далеч от близнака си, за да достигне хелиопаузата, граница, където слънчевият вятър и междузвездният вятър са в равновесие и определят границата на междузвездното пространство.
Доскоро се предполагаше, че Вояджър 2 ще направи това пресичане първи, на базата на модели на хелиосферата, които вероятно ще се окажат неверни.
Публикация на cosmosmagazine.com.
