Млечния път постига сегашната си форма преди около 10 милиарда години, когато се слива с по-малка, съседна галактика, показват нови наблюдения и компютърно моделиране.
Изследователи, ръководени от астрофизика Карме Галар от Университета на Ла Лагуна в Испания, се възползват от измерванията, направени от космическата обсерватория Гая (Gaia) на Европейската космическа агенция, която стартира през 2013 г. с цел да картографира позициите на звездите с безпрецедентна досега точност.
Учените взимат новите данни и ги подлагат на двете най-често използвани техники за оценка на възрастта на звездите – сравнение със съществуващите звездни модели и това, което е известно като диаграма на цветността.
Подходът е приложен за измерванията направени от Гая за двата външни пръстена на галактиката, известни като сини и червени ореоли и това, което астрономите наричат нейния дебел централен диск.
Резултатите показват, че звездите в ореолите са по-стари от онези в диска, като тези от ореолите са на възраст над 10 милиарда години.
Голямата разлика във възрастта, твърдят изследователите, потвърждава за първи път и точно датира титанична среща между прародителя на Млечния път и съседната, по-малка галактика, наречена Гея-Енцелад.
Различните цветове на двата ореала са индикация за съдържанието на желязо на съответните звезди. Червените звезди съдържат повече желязо от сините. Цветът също така често показва и възрастта на звездите. Досега астрономите предполагаха, че синият ореол на Млечния път е по-млад от червения ореол.
Галар и неговите колеги са използвали данните на Gaia, за да покажат, че това не е така. Тяхното моделиране разкрива, че червените и сините ореоли съдържат звезди с еднаква възраст и че всеки регион е започнал и прекратил производството на звезди по едно и също време.
Разликата в съдържанието на желязо, казват изследователите, е функция на размера на галактиката – по-масивните галактики съдържат по-големи количества метал, отколкото по-малките. Този резултат „означава, че звездите в червената последователност на ореола, които са по-богати на метал, трябва да са се образували в галактика, която е по-масивна от тази, в която са се образували звездите в синята последователност.“
Синият ореол, казват те, представлява останките на Гея-Енцелад – една галактика, която според тях е била около една четвърт от размера на прото Млечния път.
Изследването е публикувано в списание Nature Astronomy.
