В разкази на хора, които са преживели клинична смърт, понякога се споменава тъмен тунел, в края на който се вижда светлина.
Хора вярват, че именно през този „коридор“ умиращият човек попада на оня свят. Някои, които са се намирали на косъм от гибелта, също са споделяли, че сякаш излизат от собственото си тяло и наблюдават отстрани лекарите, които се опитват да ги спасят.
Изглежда, учените са открили обяснение на тези феномени. И истината за този „предсмъртен“ опит е много по-прозаична, отколкото изглежда, отбелязва изданието Daily Mail.
Група американски учени изследвали тези явления с помощта на мишки. Изследователите наблюдавали нервните импулси в мозъка на животни, при които сърцето било спряло. Картината била същата, както ако мишките се намирали в съзнание. По някои параметри на показателите дори превъзхождали жизнените осем пъти.
При спирането на сърцето се наблюдавала кратковременна (30 секунди), но мощна вълна мозъчна активност. При животните тази реакция се проявявала синхронно.
„Бяхме удивени от такава висока активност“, признава д-р Джордж Машър от Мичиганския университет.
Колегата му д-р Джимо Борджигин отбелязва: „Това изследване показва, че недостигът на кислород и глюкоза, който се наблюдава по време на сърдечен пристъп, може да стимулира мозъчната активност. То също предлага първото научно обосноваване на „отвъдния“ опит, който са преживели хора, оцелели след спиране на сърцето.“
Така учените са стигнали до извода, че мозъчната активност в първите секунди след спирането на сърцето е много висока. И причината тук е по-скоро физиологическа, отколкото свръхестествена.
Сега вече не може да се каже, че спирането на сърцето води до угасване на мозъчната дейност. От хиперактивността на мозъка в такъв критичен момент човек може да види тунел към светлината, образи на роднини или ангели, или кадри от своя живот, преминаващи пред очите му.
За подобни „отвъдни“ преживявания разказват около една пета от хората, преживели клинична смърт. Виденията карат някои да променят светогледа си и начина си на живот, други стават по-религиозни. Впрочем лекарите са склонни да смятат тези видения за халюцинации.
Някои учени се отнасят предпазливо към резултатите на експеримента. Крис Чамбърс от университета в Кардиф отбелязва, че още е рано да се правят изводи.
„Това е много интересно изследване, тъй като знаем много малко за мозъчната активност в момента на смъртта. Резултатът ни открива пътя към по-нататъшни открития в тази сфера – отбелязва ученият. – Но ние трябва да сме изключително внимателни, правейки някакви изводи. Едно е да измериш нервната възбуда на мишките по време на сърдечен пристъп, съвсем друго – да го съотнесеш към човешкия опит.“
На изследователите им предстои да проведат подобен анализ с участието на човека. Тук има редица въпроси – първо, не е ясно може ли този изблик на мозъчна активност при мишките да е свързан със „съзнателни“ процеси. Д-р Дейвид Макгънигъл пояснява:
„Ние не знаем имат ли животните съзнание. Повечето философи и учени твърдят, че съзнанието е присъщо само на човека. Впрочем нашето изследване дава основания да се предполага, че мишките всъщност може да имат такива спомени, както и човека. И такъв род спомени позволяват да осъзнаеш себе си на конкретно място и време. Макар че не е задължително предсмъртните преживявания за всички живи същества да са еднакви.“
Освен това никой не знае с точност в какъв момент човек преживява своя „околосмъртен“ опит: дали веднага след наркоза, или още в даден момент от операцията.
Резултатите от изследването са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences.
