Точна радиовъглеродна датировка на останки от мегафауната на Северна и Южна Америка помогнала на учените да потвърдят, че за измирането на мастодонтите, гигантските ленивци и други големи животни са били виновни предците на индианците, заселили Новия свят преди 15–16 хиляди години.
Това става ясно от статия, публикувана в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences.
„Тежкото екологично бреме, което са носили със себе си праисторическите популации от хора, става все по-очевидно за нас благодарение на откриването на множество екологични индикатори, несвързани с археологическите артефакти.
Древните човешки общества по радикален начин са нарушавали работата на екосистемите с десетки, а не със стотици хиляди години“, казват Тод Съровел (Todd Surovell) и колегите му от университета на Уайоминг в Ларами (САЩ).
Съровел и сие решили да обвинят индианските предци в измирането на мегафауната на Северна и Южна Америка, като изчислили точните дати на измирането на различни видове от мегафауната на Аляска, в централната част на САЩ, Мексико, Централна Америка, Амазония и южния край на Новия свят.
Повторната датировка на фосилите показала две неща – първо, учените открили своеобразна вълнà на измирането, която с времето се движила от север на юг. Второ, тази вълнà огледално отразявала разпространението на хората по Новия свят – тя достигнала незасегнати още ъгълчета на Северна и Южна Америка 600–800 години след като там проникнали първите индианци.
Например в Аляска, където хората проникнали най-напред, мастодонтите, конете и други представители на мегафауната изчезнали преди около 15 000–13 300 години, в Централна Северна Америка – преди 13 300–12 900 години, и преди 12 600 години – в Южна Америка. Всичко това съответства на времето, в което индианците проникнали на новите за тях територии.
Както признават самите учени, тяхната идея, за първи път изразена още през 70-те години на миналия век от известния палеонтолог Пол Мартин, безспорно ще стане предмет на критика от други палеонтолози, които още преди 40 години се присмели на идеята на Мартин.
И все пак, отчитайки натрупаните свидетелства за вината на човека в измирането на мамутите в Сибир и „безспорния“ характер на датировките, Съровел се надява, че този път идеята ще бъде възприета по-сериозно.
