Съзерцаването на жива природа действа незабавно, дългосрочно и благотворно.
Известно е, че човек се чувства добре, когато може редовно да се любува на природата, дори ако това е малко петънце сред бетонните джунгли.
Изследванията сочат, така ние ставаме по-добри и милосърдни; децата със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност по-лесно концентрират вниманието си на свеж въздух; офисните труженици свалят стреса и получават повече удоволствие от работата, когато виждат тревата и дърветата през прозореца, а на бюрото им има живо растение.
Ново изследване още веднъж подчертава важността на зелените насаждения за нашето дългосрочно благополучие. Учените от университета в Ексетър (Великобритания) анализирали данните за психическото здраве на 1064 души за пет години. Всички тези хора поне веднъж през посочения срок сменили местожителството си.
Тези, които се преселили в градски райони с повече зеленина, като цяло демонстрирали по-висок рейтинг на психическо здраве, тоест чувствали се по-щастливи и имали по-ниско ниво на тревожност и депресии в първата година след преместването в сравнение с две години на предишното място.
Най-важното било това, че ефектът се оказал траен – той се запазил в продължение на три цели години, докато течало събирането на данните. Работата се основава на сведения, получени от Британския панел на домакинствата, започнал през 1991 г. Ежегодно се събира информация за най-различни видове социално-икономически тенденции. Сред хиляди домакинства учените открили 594 семейства, което се преселили в градски район с множество зелени насаждения, и 470, които се озовали на място с малко зеленина.
Психическото здраве се оценявало по отговорите на въпроси от типа „Какво е вашето ниво на стрес в последните седмици в сравнение с обичайното ви състояние?“ и „Колко трудно ви беше да концентрирате внимание в последните няколко седмици в сравнение с обичайното ви състояние?“ Отговорите се събирали периодично в продължение на няколко години.
Прилагайки регресионен анализ, изследователите изключили влиянието на съпътстващите фактори – доходи, заетост, образование, личностни качества. Оказало се, че при заселниците в зелените зони се подобрили показателите не само спрямо нивото на стрес и способностите за концентрация, но и способностите да се вземат правилни решения, нивото на доверие към хората, общото щастие и други фактори.
Интересно е, че хората, които се преместили в обратна посока, изпитвали противоположни чувства, но по неясни причини това се случило година преди преместването. След това техните показатели за психическо здраве се върнали към изходно ниво – възможно е преди преместването тези хора да са били подтикнати от неудовлетвореност във връзка с други фактори от начина на живот.
Някои психолози досега смятаха нивото на щастие за вродено – ние можем да станем едва малко повече или по-малко щастливи по силата на различни фактори, но в крайна сметка винаги се връщаме към това базово ниво.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Environmental Science & Technology.
