Животът на повечето бозайници на нашата планета, например кучета или хамстери, преминава доста бързо. Те достигат полова зрялост за няколко месеца, бързо се размножават и живеят кратко.
На този фон приматите (хора, маймуни, лемури) имат дълго детство, не се възпроизвеждат начесто и достигат преклонна възраст.
Бавните темпове на живот на приматите отдавна озадачават биолозите, но механизмите, лежащи в основата на това явление, досега не бяха изучени достатъчно.
Международен екип изследователи начело с антрополога Херман Понцър от Хънтър колидж към Нюйоркския университет са работили с примати в зоопаркове, резервати и в дивата природа из цял свят. Биолозите определили ежедневното потребление на енергия на 17 вида примати – от горили до лемури джуджета.
Учените измерили количеството калории, които приматите изгарят за 10 дни. За това им помогнал безопасен неинвазивен метод с използването на т.нар. двойно белязана вода (смес от два вида вода, едната – със стабилен изотоп на водорода, а другата – с изотоп на кислорода). Този начин позволява да се съди за интензивността на образуването в организма и отделянето от него на въглероден диоксид, благодарение на което се изчисляват енергийните разходи.
В резултат се оказало, че приматите изразходват на денонощие двойно по-малко калории от другите бозайници с подобен размер. „Ако тези резултати се съотнесат към хора, то дори физически активният човек ще трябва да пробягва всекидневно маратонска дистанция“, пояснява доктор Понцър.
В статия, публикувана в сп. PNAS, изследователите заключават, че рязкото намаляване на скоростта на метаболизма при приматите в сравнение с другите бозайници е причина за по-бавния им темп на живот. Ниската интензивност на растеж, възпроизводство и стареене съответства и на разхода на енергия. Този факт свидетелства, че заради увеличението на продължителността на живота еволюцията е понижила интензивността на обмяната на веществата.
При изучаването на приматите в зоопарковете биолозите направили още едно удивително откритие. Оказало се, че такива особи изразходват денонощно повече енергия от дивите си събратя, което говори в полза на адекватността на условията за животните в добрите зоопаркове и резервати в света. Изхождайки от получените данни, биолозите правят извод, че физическото натоварване вероятно внася по-малък принос в средноденонощния разход на енергия, отколкото се смятало преди.
Резултатите от изследването с примати отваря интригуващи перспективи за разбирането кое е необходимо за здравето и дълголетието на човека. Откритата връзка между темповете на растеж, възпроизводството и стареенето, както и обема енергийни разходи може да хвърли светлина върху процесите на развитие и стареене на нашето тяло.
Изследванията в тази връзка продължават. Учените се надяват, че новите данни ще помогнат да се подобри разбирането на причините за възникването на заболявания, свързани с обмяната на веществата.
