Странните ярки петна, наблюдавани в южните тропически райони на най-голямата луна на Сатурн – Титан преди повече от десетилетие, най-вероятно са леглата на изсъхнали въглеводородни езера и морета, съобщава ново проучване.
Резултатите могат да хвърлят светлина върху климатичната история на Титан, а също така да подпомогнат търсенето на потенциално обитаеми среди на планети, казват членовете на екипа.
Между 2000 и 2008 г. големите радиотелескопи в обсерваторията Аресибо в Пуерто Рико и Обсерваторията на Зеления бряг в Западна Вирджиния, забелязаха около дузина аномално ярки региони на широкия 5150 километра Титан, втората по големина луна в Слънчевата система.
По онова време петната се разглеждаха като вероятни доказателства за езера или морета на Титан, заяви водещият на изследването Джейсън Хофгартнер от лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена, Калифорния.
Това ранно очакване се появи след като космическият апарат Касини на НАСА пристигна в орбита около Сатурн през 2004 г. Касини наблюдава и засне много езера и морета на Титан и показа, че Луната има активна метеорологична система, базирана на течни въглеводороди. Метанът и етанът падат от небето като дъжд, текат в речни системи и се събират в езера и морета, някои от които са по-големи от Големите езера на Северна Америка.
Титан остава единственото космическо тяло, освен Земята, известно с наличието на стабилна течност на повърхността му.
Но езерата, забелязани от Касини, са разположени предимно близо до полюсите на Титан, особено в далечните северни райони на Луната. Сондата не е видяла течни тела, в южните тропици, открити от телескопите на Arecibo и Green Bank.
Хофгартнер и неговите колеги решават да се задълбочат в мистерията. Те анализират всички налични набори от данни, използвайки наблюденията на Касини, за да обосноват информацията, събрана от обсерваториите в Аресибо и Зеления бряг.
Изследователите свързали светлите петна, идентифицирани от радиотелескопите, с един район, който има по-гладки повърхности и различен състав от околния пейзаж. „Такива характеристики са показателни за пресъхналите езера или морските корита“, казва Хофгартнер.
Тук, на Земята например, изпарилите се морета оставят след себе си сравнително равни повърхности, които са по-солени от заобикалящата ги среда. Изчезналите морета на Титан не биха били солени, но може и да съдържат разтворени органични молекули, които биха могли да оставят подобен белег върху пейзажа.
Доказателствата включват сухи езерни легла заснети от Касини, наблюдавани в полярните райони, които приличат много на онова, което радиотелескопите видяха по-близо до екватора. Екипът не може да изключи възможността мистериозните ярки региони да са всъщност плитки басейни от наскоро паднали въглеводородни дъждове. Но това изглежда доста малко вероятно, имайки предвид колко рядко се появяват облаци на Титан, казва Хофгартнер. През своите 13 години в системата на Сатурн, Касини наблюдава само два валежа – един през 2004 г. и друг през 2010 г.
Новото проучване дава възможност за обясняване развитието на климата на Титан, показвайки, че условията на голямата луна са се променили с течение на времето. Но естеството и степента на тази промяна в момента не е ясна. Например, защо течните въглеводороди са изместили положението си върху повърхността на Титан, преминавайки от тропиците към полюсите? Или сухите езера са доказателство, че метанът и етанът на Титан се изчерпват и в крайна сметка ще изчезнат напълно? Известно е, че слънчевата радиация унищожава метана в атмосферата на голямата луна.
„Личното ми подозрение е, че тук важат и двете причини за промяната“, казва Хофгартнер.
Новите резултати също могат да бъдат полезни за астробиолозите, за планетарните учени и всеки друг, който се интересува от характеристиките на потенциално обитаеми среди в извънземни светове, добавя той.
Данните на Касини и на обсерваториите в Arecibo и Green Bank показват, че аномалните ярки петна сами по себе си не са достатъчно доказателство, за да се установи наличието на езеро или море от днешния ден, било то напълнено с вода или метан; подобни характеристики могат да покажат къде е било това течно тяло.
Всъщност активните езера и морета на Титан имат различен подпис – яркост, която е много по-изявена, в резултат на невероятната гладкост на тези тела. (Ветровете на Титан почти не съществуват, така че лунните езера и моретата са почти огледални.)
И има още едно послание от новото изследване, подчертава Хофгартнер. Въпреки че космическият апарат Cassini престана да действа – неговите ръководители го насочиха умишлено в атмосферата на Сатурн през септември 2017 г., мисията ще продължи да се използва от научната общност още много години напред.
„Мисля, че това просто говори колко успешна беше мисия Касини“, казва Хофгартнер. „Има още много работа, за да се анализират данните от Касини и мисля, че има невероятни открития, които само чакат да бъдат намерени в този набор от данни.“
