Подобно сияние понякога виждат астронавтите на Международната космическа станция, когато погледнат към Земята. Сиянието идва от кислородните атоми, когато са възбудени от слънчевата светлина.
Явлението отдавна се очаква да се появи и на други планети, но Сондата, която анализира следите от газ (TGO) – съвместен европейско-руски спътник на Марс – е първият, който направи наблюдението извън Земята.
„Това е хубав резултат“, казва д-р Маниш Пател от Отворения университет на Обединеното кралство. „Никога не бихме планирали мисия, за да търсим подобни неща. Днес трябва да сме много ясни за науката, която ще правим, преди да стигнем до Марс. Но стигайки до там, мислехме: добре , нека да погледнем и това. И проработи.“
За да бъде ясно, това сияние на Марс е различно от класическата Аврора, като Северното и Южното сияние. Тези емисии са следствие от сблъсъци между атмосферните молекули и заредените частици, които се движат далеч от Слънцето. На Земята този тип взаимодействие е силно повлияно от магнитното поле на нашата планета, което привлича тези частици надолу към полюсите.
Сиянието не е фокусирано по същия начин на Марс, защото този свят няма глобално магнитно поле, но въпреки това такива емисии съществуват и там и вече могат да се наблюдават.
Зеленото сияние, наблюдавано от астронавтите в края на Земята и това наблюдавано от спътника на Марс, имат различен произход. Това е работа на слънчевата светлина. На Земята кислородните атоми се повишават до по-високо енергийно ниво и когато те се върнат в състояние на покой, произвеждат зелена емисия.
Земята има изобилие от кислород в своята атмосфера. Но на Марс той до голяма степен присъства само като продукт на разпадане на въглероден диоксид. Слънчевата светлина ще освободи един от кислородните атоми в CO2 и именно преходът на този атом свети зелено на Червената планета.
Спътникът обикалящ около Марс открива възбудения кислород не с образна камера (следователно няма хубави снимки), а с пакета си Nomad – спектрометър. Този инструмент „вижда“ кислорода на много голяма височина.
В изследването, публикувано в списание Nature Astronomy, тези височини са определени на 80 км и 120 км над повърхността. Точните височини зависят от налягането на CO2.
„И като погледнете надморската височина на мястото, където е тази емисия, всъщност можете да кажете дебелината на атмосферата и как тя варира“, обясни д-р Пател.
„Така че, ако продължавате да наблюдавате това явление, бихте могли да видите височината на атмосферата да се променя, нещо, което прави например, когато се нагрява по време на прашни бури. Това е проблем, с който се сблъскваме, когато се опитваме да кацнем на Марс, защото ние никога не сме много сигурни колко плътна ще бъде атмосферата, когато я прекосим, за да слезем на повърхността. „
Следователно теоретично би могло да се използват наблюдения върху зеленото сияние, за да помогнат на мисиите, които ръководят влизането, спускането и кацането на сонди и космически кораби на Марс.
Сиянието на Марс беше засечено от инструмента Номад на TGO, който се ръководи от Кралския белгийски институт за космически изследвания (IASB-BIRA). Д-р Пател е главният изследовател на ултравиолетовия и видимия спектрометър Номад.
